Вървя по алеите...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

       Вървя по алеите…Скитам след времето

в което летяха белите гълъби…
И залезът падаше -червен и горещ
                                                  над дърветата,
 и беше синьо, и хубаво.

Вървя по алеите…Спирам пред пейките

където белият пух като снежинки се ръсеше

по косите ти,
                       а аз със устни го вземах…

Сега съм сам и смирен. Душата ми бяла е

от крилата на белите птици,
                                          отлетяха…отидоха.

Пада тъмната нощ и е пусто, и страшно е.

Крача из тъмното…
                 Ще намеря грозния пияница -

безнадежден и зъл,
                              да забие ножа си в мене.

Бял пух ще се сипе край пейките,

                                   които ще погаля последно.