Вървя по алеите...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Вървя по алеите…Скитам след времето
в което летяха белите гълъби…
И залезът падаше -червен и горещ
над дърветата,
и беше синьо, и хубаво.
Вървя по алеите…Спирам пред пейките
където белият пух като снежинки се ръсеше
по косите ти,
а аз със устни го вземах…
Сега съм сам и смирен. Душата ми бяла е
от крилата на белите птици,
отлетяха…отидоха.
Пада тъмната нощ и е пусто, и страшно е.
Крача из тъмното…
Ще намеря грозния пияница -
безнадежден и зъл,
да забие ножа си в мене.
Бял пух ще се сипе край пейките,
които ще погаля последно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены