* * *
Като кожа на жаба, на крастава жаба е тази вода.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Зеленикава тиня, пронизана цяла в тръстики.
Почернели, изгнили, цели в лишеи клони
е размахало мъртво дърво, наполовина удавено.
На талази се носи мъгла. И студено, и глухо е.
Водорасли, трева, скрити в тъмното дъно,
... чакат ме рибите.
Механично отварят уста, без да мърдат очите си.
Аз потъвам в калта, бавно гълта ме дъното.
А край мене израстват, все по високи - тръстиките.
Зелената ципа ще се сключи отгоре.
Само водният плъх ще изписка за сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
