Небето - свод на църква, свещи са звездите.
Небето - свод на църква, свещи са звездите.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А аз съм в бяла риза, тъмни са стените
и моят глас се губи тук без ехо.
Бях тръгнал надалеко.
Нозете ми са в рани, толкова скитах.
Пребродих през скалите, през полята голи.
И колко дълго бях в библейската пустиня.
Какво научих там?
Че аз съм малък, много грешен.
От хляба ядох, Нечестивия целунах.
И тръгнах пак.
С просешка торба, по прашни друми.
Навсякъде разказвах свети притчи.
За грешните - светец, за светите пък грешен.
И кой ли бях ?
Накрая - тук. Във този храм без псалми,
където няма кръст, и няма днес икони.
На кой ли да се моля ?
Протегнал пръсти горе, в едно небе без милост
където онзи Бог ме гледа мълчаливо,
така е късно вече да се кая…
…Една звезда се скъса, падна долу.
Пречупен на колене, просто гледам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
