Небето - свод на църква, свещи са звездите.
Небето - свод на църква, свещи са звездите.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А аз съм в бяла риза, тъмни са стените
и моят глас се губи тук без ехо.
Бях тръгнал надалеко.
Нозете ми са в рани, толкова скитах.
Пребродих през скалите, през полята голи.
И колко дълго бях в библейската пустиня.
Какво научих там?
Че аз съм малък, много грешен.
От хляба ядох, Нечестивия целунах.
И тръгнах пак.
С просешка торба, по прашни друми.
Навсякъде разказвах свети притчи.
За грешните - светец, за светите пък грешен.
И кой ли бях ?
Накрая - тук. Във този храм без псалми,
където няма кръст, и няма днес икони.
На кой ли да се моля ?
Протегнал пръсти горе, в едно небе без милост
където онзи Бог ме гледа мълчаливо,
така е късно вече да се кая…
…Една звезда се скъса, падна долу.
Пречупен на колене, просто гледам.
© Светослав Иванов All rights reserved.
