ЕЙ ТАКА...
Ей така, - като боклук те изхвърля живота!
Като пожълтял лист, като тоалетна хартия,
-треперяща под вятъра, край препълнени улични кофи.
И ти трептиш като нея, като нея-разкъсан и мръсен.
...Колко хора се изтриха във тебе ?
Не съм измърсен, омърсен съм от думи.
От длани, усмивки, от разменени целувки...
Неуспехите броих под одеалото нощем,
сутрин усърдно събирах сили за още.
И така!-живея, сякаш сред улични кофи.
Ровят в тях цигани-гадни, смрадливи мърсоци...
И псета ме душат, и ме лижат с езици... угодни,
когато са пълни и щедри- моите длани.
А после ме лаят...
А после ме ръфат, клошарят се смее неистово,
и мирише на смет, на мръсно и кисело.
Ден след ден, казват- имало нещо различно в очите ми.
Бил съм станал / това зад гърба ми !/- пълен несретник.
И сигурно...
Приятелите ми се чувстват неудобно със мене,
а на мен ми идва да им избия стоматологичните зъби.
Остава ми някаква малка надежда.
Не събират мангалите, а и никой търгаш не купува
употребявана вече, тоалетна хартия.
Ако това е така...Нека остана под това небе, все още !
Да ме оставят на мира...Добре, аз съм кенефна хартия!
Все някой си ден- и дъждът, или някое мърляво куче
ще се изпикаят над мене...
И стиховете, романите... спомени,.
ще станат на мърлява каша.
А ти ме беляза със дарба, Господи!...грешен съм.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
08.02.2005 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
