В такава нощ се носят ангели и феи.
В такава нощ се носят ангели и феи.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И сякаш синкав, сребърен снегът
блести сред клоните, досегнали луната.
Дърветата тържествено мълчат.
И аз съм сам, но сещам - в мен е всичко.
И звездното небе, и въздухът, и ти...
Протегнал длани, мракът и луната
не са ми чужди... Влюбени очи.
05.03.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
