И ето ме!-насаме със пистолета...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И ето ме!-насаме със пистолета...
Цигари пуших, пепелникът ми подсказва,
че май съм прекалил...И кой ли да ми каже:
“...Приятел, май е време-стига!”
Тревожен е таванът, и стените
в тяхната бетонна безпощадност,
не искат да ми кажат нищо ново...
Отидоха си верните!..На слука
протягах длан...А улицата вика
със своя глас- на мърша и на скука.
И аз съм грешен!-има ли пътека,
където да положа скръбно рамо,
и да простя за миналите грешки?
...Пистолетът ме разглежда много мило
и обещава мир, и прошка...Днес ли?
12.10.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
