Във този час унесен, още по разсъмване
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Във този час унесен, още по разсъмване...
Когато първи будни и свадливи-свраките
споделят недоволни своите сънища.
След тях се карат нещо, кряскат клаксони,
шофьорите се злобят като звярове...
На двора псета лаят, гонят се и давят.
Стопаните ругаят, някой ги кълне...Балконите
се пълнят с пранета и с мъже по потници.
Във този час, облегнат на прозореца
преглъщам всеки звук, задавен от цигарата.
И кашлям, кашлям...пълни са гърдите с храчките
на този свят,на това разсъмване-поредното.
Пижамата ми е мокра от кошмарите.
Да можех- тях да хвърля долу : псетата
дано ги изгризат!
В такава утрин...всяка утрин впрочем!- грешно е
да се снижа пред малката икона в ъгъла
и да се помоля кротко за душите им...
Защото в този ранен час, обидена
душата ми заспива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
