писателче (Светослав Иванов) - Произведения

Във синьото небе се носят птици...

Във синьото небе се носят птици.
Не виждам вече... Премрежени очите
се люшкат... Облаци ли бели
над мене плуват... Ангели навярно.
А аз летя, отлитам надалеко. ...

писателче

Поезия

2006-06-03T15:54:29+03:00 140 16

Сред копринената нежност на тревата...

Сред копринената нежност на тревата
пристъпвам плахо... Тук, на тази пейка
седяхме някога. И гледахме небето,
което гаснеше над нас... Червено злато
преливаше в оттенъци в косата, ...

писателче

Поезия

2006-06-03T15:52:01+03:00 172 22

Като лястовички в есен- по леглото...

Като лястовички в есен - по леглото,
накацаха във черна броеница
отминалите дни, разлъки, болки...
И стаята помръкна.
Очите ми трептят и пърхат като птици ...

писателче

Поезия

2006-06-03T15:50:27+03:00 146 26

Като воал копринен е нощта...

Като воал копринен е нощта,
посипващ се по голото ми рамо.
И чувам вън - сред синкавата тъмнина
се любят славеи... тревите се прегръщат.
И диша всеки цъфнал храст. Луната е голяма, ...

писателче

Поезия

2006-05-24T13:19:56+03:00 245 44

прощално

За нещо от деня си, разказва ми врабчето
И аз съм благодарен, със мене не говори
отдавна никой... Пропука се небето
и залезът е кървав... От болничната стая
не го съзирам, няма и да стана. ...

писателче

Поезия

2006-05-22T21:58:25+03:00 259 40

От прозорецът виждам, че враните...

От прозорецът виждам, че враните
са всъщност- едни многоточия
изпълнили сивият лист на небето...
И блестят, отразени в локвите,
техните черни крила- като капчици. ...

писателче

Поезия

2006-03-18T18:51:02+02:00 390 62

От изгревът, до залеза...Излишен

От изгревът, до залеза...Излишен
на себе си, а няма кой да питам.
Друго,
освен изкаляните улици и кафенето,
препълнено с чаши, дим и непознати, ...

писателче

Поезия

2006-03-12T23:35:45+02:00 343 48

ДЪЖД

Небето е паднало ниско
и дъждът е студен, сякаш със нокти
драска със злоба по моя прозорец.
Блестят като очи на удавник
локви- безцветни, студени ...

писателче

Поезия

2006-03-12T23:22:33+02:00 270 34

ПРЕДПРОЛЕТНО

По заснежените пътеки,
край улиците, там където
са премръзнали колите....
Снегът отдавна не е чист.
Жълти са следите, ...

писателче

Поезия

2006-03-09T16:37:04+02:00 253 32

Като последна капка дъжд,

Като последна капка дъжд,
изтичаща,
в криволичеща посока,
по прашният прозорец,
животът си отива. ...

писателче

Поезия

2006-03-07T22:24:21+02:00 264 30

Ще пристъпиш бавно...

Ще пристъпиш бавно...
Жаравата ще те очаква.
И кървав ще е всеки пламък.
Но аз не съм при теб.
В ръцете ти- иконата, ...

писателче

Поезия

2006-03-04T22:23:01+02:00 389 62

И все по-далеч се издига небето

И все по-далеч се издига небето...
Макар да се взирам, не виждам...
Отгоре се сипят,
като пепелник от балкона,
облаци... ...

писателче

Поезия

2006-03-04T19:56:15+02:00 213 24

Земята се върти-разнопосочна.

Земята се върти-разнопосочна.
И улиците са препълнени със хора,
еднакво непознати и далечни...
Забързани...Да стигнат светофара
пред който да са нервно-търпеливи. ...

писателче

Поезия

2006-02-27T23:10:24+02:00 278 52

ЧИСТА И БЯЛА

ЧИСТА И БЯЛА
Има една малка бръснарница
с табела –“ФРИЗЬОРСКИ САЛОН” над вратата.
До нея се слиза по няколко стълби
и се стига направо в мазето. ...

писателче

Поезия

2006-02-03T20:18:08+02:00 413 40

В растящото си себе- презрение...

В растящото си себе- презрение,
намирам повече причини да обичам.
Пътувайки в метрото сутрин,
/ с последното вагонче, както винаги.../
под трясъка на релсите, в тунелите ...

писателче

Поезия

2006-02-03T19:20:54+02:00 179 14

Проникна студът...

Проникна студът
през незашитите, зеещи рани...
Колко удари в гръб...
Колко много ножове са носили всички...
И ето, че мраз ...

писателче

Поезия

2006-02-03T19:10:23+02:00 224 26

Под искрящите въпроси на звездите

Под искрящите въпроси на звездите
орисан съм навярно, сам да скитам.
Ще се пропия, някой ден ще хленча
на пейката отсреща, кучета ще лаят
по скъсаните ми обувки, ...

писателче

Поезия

2006-01-22T20:18:49+02:00 179 12

Под небето е замръзнало и бяло.

Под небето е замръзнало и бяло.
Кацат облаци от врани.
Грачат дрезгаво и сухо,
сякаш клоните се чупят.
Тръгнал съм напряко през полето. ...

писателче

Поезия

2006-01-21T13:21:46+02:00 192 26

Когато се сипят снежинки

Когато се сипят снежинки
и като милувка докосват косите...
Бих искал да се превърна в снежинка
- искряща,
ефирна, ...

писателче

Поезия

2006-01-08T22:51:32+02:00 171 18

Като бяла перушина

Като бяла перушина
облаци се къдрят на къдели.
Синьо е, и чисто е небето
плъзгат се по него птици.
Слънчево и заснежено. ...

писателче

Поезия

2006-01-08T22:42:17+02:00 217 30

Заведи ме на топло...

Заведи ме на топло, на завет, на скрито
някъде, край едно бумтящо огнище.
В някоя малка и чиста къщурка
със опушени, стари икони.
Да е застлано с шарени черги ...

писателче

Поезия

2006-01-08T22:03:17+02:00 229 24

Зимна вечер

Вечер. Като пух се сипе
сняг, край лампите прелита
подобно черни птици.
Тихо. Замръзнали колите
гушат се, надигнали гърбици ...

писателче

Поезия

2006-01-07T19:21:15+02:00 169 16

Когато и да тръгна под звездите...

Когато и да тръгна под звездите
над мен ще плуват ангели и птици.
И вятърът ще бъде нежен
защото ще е полъх от дланта ти.
Усмихвам се, и толкова красиво ...

писателче

Поезия

2006-01-02T16:18:08+02:00 231 12

Ще бъде кротък звън...Въздишка на камбана.

Ще бъде кротък звън...Въздишка на камбана.
И аз ще се усмихна, и ще стане тихо.
Свещеникът ще ме прекръсти и ще прочете молитва.
А аз ще бъда безразличен...и свободен.
Не се страхувам...Там ще те посрещна. ...

писателче

Поезия

2005-12-12T15:01:16+02:00 204 16

Във тази нощ, когато мокър сняг...

Във тази нощ, когато мокър сняг
полепва по крилата, тегне, цапа
и ангелите бели
над теб кръжат, объркани и неми...
Във тази нощ, когато вятър драска ...

писателче

Поезия

2005-12-10T22:04:23+02:00 186 12

Т О П Л О

Да можех някъде-на топло
ръце да сгрея, в топлото огнище
да вдига пара вряла супа...
С бутилка вино, тъжна песен
да мрънка в ъгъла брадясал скитник. ...

писателче

Поезия

2005-12-10T14:16:27+02:00 191 14

С Т У Д Е Н О

Премръзнала ръка-простряна, неподвижна
е сякаш улицата, блестят студени локви.
Небето е простряло свойта дреха
по билото на планината...Снежно
се спуска грак на черни птици ...

писателче

Поезия

2005-12-10T14:16:14+02:00 158 8

УВОЛНЕНИЕТО

УВОЛНЕНИЕТО
В първият момент не можах да разбера какво фъфлеше гласът слушалката. Понечих да затворя когато чух името си. И тогава изведнъж го познах.
Беше редник Грънчаров.
Не знаех откъде е намерил телефона ми, опитах се да го прекъсна-гласът продължаваше да фъфли в слушалката, сигурно бързаше мно ...

писателче

Проза

2005-10-27T09:21:48+03:00 181 8

СНЕЖНО И БЯЛО

Дъжд е валяло...
И от белия сняг
не е останало нищо...
Кучета газят в калта
и пикаят по мътните локви. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T19:28:59+03:00 203 18

ЩЕ СЕ СТОПИ СНЕГА...

Ще се стопи снегът. Всe някой ден
ще дойдат щъркели.
И първите цветя ще бъдат бели.
Небето ще се извали и ще поникнат облаци.
И може би ще бъда жив, ще седна в парка, ...

писателче

Поезия

2005-10-26T19:28:25+03:00 314 32

Луна, звезди, прозорците не светят.

Луна, звезди...Прозорците не светят.
Отдавна е заспал града, мирише и на есен.
И светят в жълто празни булеварди
по които само кучета вървят…
Така и не заспах, сред тъмното блуждаха ...

писателче

Поезия

2005-10-26T19:27:33+03:00 193 16

Шепне дъждът....

Шепне дъждът...
Като от къделя, мъглата
къса кълба по дървета.Там долу, реката
сякаш се крие под върби и сред пара
само белите патки мъдруват във нея. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:03:29+03:00 197 6

* * *

Като мойте дни:
-еднакви,
капките сълзи
се стичат.
Падат. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:03:12+03:00 201 8

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти- ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата, ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:02:15+03:00 184 10

Заминаха последните вагони...

Заминаха последните вагони.
Подгони вятъра шума на колелата.
Търкулна кофичка, угарки от цигари.
Разнесе се дима, пълзящ по всички гари.
Семафорът въздъхна във червено. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:01:43+03:00 142 4

Падат както винаги листа и дъжд се ръси.

Падат както винаги листа и дъжд се ръси.
Стеле се мъгла, и мокрите комини
дишат като старци - на кисело и бедност.
Няма впрочем нищо драматично.
Както винаги е есен, циганки - метачки ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:01:35+03:00 136 4

ДЪЖД ЗАВАЛЯ, ЗАЧЕРВИХА ПОКРИВИ КЪЩИТЕ

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.
И снегът се прибра, на завет горе по билото.
Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.
Мина измокрено псе и, галоши провлачила бабата
крета превита надве, на бастунче подпряла годините. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:01:17+03:00 176 6

Прекалено късно те срещнах...Прощавай

Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето. ...

писателче

Поезия

2005-10-26T14:01:04+03:00 293 10

"ТОПЛИГЕВРЕЦИ"

" ТОПЛИГЕВРЕЦИ"
Има един сезон, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени ...

писателче

Проза

2005-10-25T09:35:06+03:00 260 20

НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Аз съм човек на разположение.
За всичко, който- каквото поиска. При мене няма - “Не!” и “Не мога!”, срамна работа няма. И клозети съм мил, и каквото са казали…Срамна работа няма, важното е да сме полезни на обществото и хората. Аз съм вече човек на години - прехвърлих 60. Навремето така са ни учили. ...

писателче

Проза

2005-10-24T21:35:41+03:00 249 10