...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти- ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата,
сякаш утринен скреж я посипал.
Изморявам се, падат листата,
иде есен, но колко красива…
Под лъчите на късното слънце
се усмихвам и чакам смирено
ти да дойдеш- въздушна и лека
ти, последното нещо красиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
