Като последна капка дъжд,
Като последна капка дъжд,
изтичаща,
в криволичеща посока,
по прашният прозорец,
животът си отива.
И много е мъгливо, сиво,
прозорецът мълчи.
Животът си отива.
Изтича-
капка дъжд...
Но вън е синкаво и свежо.
Ще бъде миг,
ще бъде още малко...
И аз, усмихнат, свеж и здрав
широко
ще разтворя
/ ще скръцне старата ми дограма.../
прозорецът ще литне....
А там, зад него, пролетният дъжд
ще ме очаква и
погали.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
