Прекалено късно те срещнах...Прощавай
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето.
А е толкова късно, за всичко е късно...
Ти си моят сън, сънуван...бленуван.
За какво да се будя?
И нека...Бъди утро, аз ще съм залез.
И нека вали, аз-твоята есен.
И нека ни гледа мъдро небето,
защото само то ни разбира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
аз вярвям,че никога не е късно за красивите чувства да се родят и да осмислят живота на човек