Като воал копринен е нощта...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като воал копринен е нощта,
посипващ се по голото ми рамо.
И чувам вън - сред синкавата тъмнина
се любят славеи... тревите се прегръщат.
И диша всеки цъфнал храст. Луната е голяма,
свенлива, с булчинска премяна...
Усещам че съм жив, и искам да живея!
По кожата ми плъзга длан
прохладата на вятър... Ще има утре ден...
И утрото ще е красиво!
Сега над мен се ръси звън,
и сякаш дъжд, и сякаш дар от Бога
попива в двете ми очи
- невинно тъжни.
24.05.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
