ЩЕ СЕ СТОПИ СНЕГА...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ще се стопи снегът. Всe някой ден
ще дойдат щъркели.
И първите цветя ще бъдат бели.
Небето ще се извали и ще поникнат облаци.
И може би ще бъда жив, ще седна в парка,
на пейката под цъфналите клони.
Децата ще изпълнят люлките
със смях и шарени балони.
Ще бъде многоцветно, както никога,
и топъл вятър ще разнасят птиците.
А може би, не ще изпратя зимата.
Снегът ще ме покрие скоро целия.
Косите ми са бели, а брадата ми
е вече цяла заскрежена...И студено е.
И знам...Ще заплачат и ще псуват хората,
когато ме погребват ще е снежно - ледено.
Но нищо!...Когато се стопи и пръкнат жабите
по гроба ми ще кацат щъркели.
03.03.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
