Проникна студът...
Проникна студът
през незашитите, зеещи рани...
Колко удари в гръб...
Колко много ножове са носили всички...
И ето, че мраз
заледил е кръвта във моите вени.
И аз съм станал кристал
- яркочервен,
и блестящ,
и замръзнал.
Украшение за някой си пръстен.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
