3 февр. 2006 г., 19:10

Проникна студът...

227 0 26

                                       Проникна студът

                                   през незашитите, зеещи рани...

                                   Колко удари в гръб...

                                   Колко много ножове са носили всички...

                                   И ето, че мраз

                                   заледил е кръвта във моите вени.

                                   И аз съм станал кристал

                                           - яркочервен,

                                                     и блестящ,

                                                                      и замръзнал.

                                  Украшение за някой си пръстен.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко ножове извадиха всички,
    да се предпазят само от слова,
    а бяха кротки,беззащитни,
    те бяха близки,много повече и от това.

    6
  • Светослав, за мен стихът е за 6 и ти пиша 6!Надявам се да не те засягам , позволявайки си да те оценявам.
  • Страхотен стих!
  • Мило "писателче"(Светослав Иванов), СТРАШНО и ВЕЛИЧЕСТВЕНО е да можеш да си признаеш, че си станал като "чукан" на БУЦА ЛЕД!!! Излез на слънце, намери нова Любов, ТЕ ще те сгреят и разтопят!!!"изречена"(Мая) е права, чудесно е!!!Хубаво произведение, и от мене една 6-ца!!!
  • потръпнах ... чудесно е!