С Т У Д Е Н О
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Премръзнала ръка-простряна, неподвижна
е сякаш улицата, блестят студени локви.
Небето е простряло свойта дреха
по билото на планината...Снежно
се спуска грак на черни птици
над вледенения прозорец.
Зад който мръзна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
