С Т У Д Е Н О
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Премръзнала ръка-простряна, неподвижна
е сякаш улицата, блестят студени локви.
Небето е простряло свойта дреха
по билото на планината...Снежно
се спуска грак на черни птици
над вледенения прозорец.
Зад който мръзна.
© Светослав Иванов All rights reserved.
