НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ

     Аз съм човек на разположение.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

За всичко, който- каквото поиска. При мене няма - “Не!” и “Не мога!”, срамна работа няма. И клозети съм мил, и каквото са казали…Срамна работа няма, важното е да сме полезни на обществото и хората. Аз съм вече човек на години - прехвърлих 60. Навремето така са ни учили... Сега какво стана…ама каквото е !

Не се оплаквам, така да знаете, господа! Моят живот си отива, вие сте млади, вие мислете!

При мене - това оплаквания, това - лоши думи…при мен такива работи няма! Жалкото е, че напоследък никой, нищо не иска от мен. Стоя си в къщи, чакам да залезе слънцето, после да изгрее и не знам жив ли съм, има ли ме, няма ли ме?…

Много хора са така, но не го осъзнават.

Стават сутрин, мусят се по трамваите, карат се с когото намерят, отиват на работа, после се връщат. Пак се мусят, пак се карат с децата и половинките си, после виждат, че слънцето е залязло, и бързат да легнат.Легнат, мигнат, и ето - слънцето пак е изгряло

Стават, изпикават се, поседят малко пред огледалото, сякаш е олтар, сякаш на Господ се кланят и затръшнат вратата.

И мусенето, и работата, и прибирането - всичко това се повтаря…

”Монотонност” му казват, аз чета книги, даже много чета, там ги описват тия неща и тия мисли и чувства…Само не знам, чета, чета и едно не мога да разбера : а какво ли друго да бъде?…

Животът е обикновено нещо.

И аз съм обикновен, и ти си обикновен, и баничката сутрин, и ракията вечер - и те са обикновени. Вие сте учени хора, господа, началници сте сигурно всички…Ама и вие сте обикновени. Понякога ми се иска, така съм си мислил - да се случи нещо, ама нещо много интересно, дето не ми се е случвало и което да е нещо такова - необикновено.

Примерно…знам ли какво!

И като си мислих, знаете ли какво?! - Ами няма такова!

Да спечеля много пари, да си купя една лъскава кола, като ония -тузарите!

Не, това всеки го е виждал. И апартаменти, и банкови сметки, и екскурзии… И тия неща - и те са обикновени, само че хората не го разбират!

И бедняците се дивят, викат си - “Ето, това е то щастието!.. Ето го тоя -голямата работа!”

А щастие няма.

И да имаш кола, и самолет да имаш, все тая.

Пак ставаш сутрин, пикаеш, отиваш някъде, работиш или правиш “бизнес” дето му викат. И вечер пак се прибираш, и пак заспиваш, и пак осъмваш, и пак замръкваш.

В два клозета не можеш такова…нали ме разбираш?!

В два гроба няма да легнеш.

Все в един!

Ама не го разбират, не го разбират хората…от там иде всичко.

Аз съм малко…така, нали ме разбирате?! Склерозата малко…забравям.

Ама за охрана ставам. И войник съм бил, от там се уволних ефрейтор -за заслуги, нали ме разбирате? Там, значи, каквото кажеше взводният командир аз бях пръв. Да се измете плаца - Кой? - Аз разбира се! Клозетите, да се мият чиниите, каквото поискат - няма проблем!

И хората ме оцениха.

И навсякъде са ме оценявали значи, ето трудовата ми книжка: нямам наказания, нямам забележки…Нищо! Чисто досие, всичко както си трябва.

Не съм лежал по затвори, нито по болници - здрав и прав съм, още мога да работя, мога…каквото ми кажат!

И книги чета, нали ви разправях, значи - подържам си обща култура, да не се излагам …Ще кажат : “Гледай го тоя - одъртя и съвсем изпростя!” При мене такива работи няма. Чета, през деня си правя разходки, нямам кръвно, пулса ми е като на космонавт! Лекарите се чудят с мене.

Но четене трябва! Сега излязоха много нови неща, и по история и по политиката, трябва да ги следи човек. Да чете, и да мисли ! Всичко, което вижда през деня, вечер да го премисли, да си извади поука от тях, и чак тогава да спи. Иначе какво?...Като животно - прибереш се от работа, пийнеш, хапнеш, свършиш и оная, тънката работа…и заспиш!

Простотия до шия!

И знаете ли аз какво ще ви кажа…

Народът живее така!

И хич и не вижда как живее, хич и не мисли за това.

Така живеят, ама се крият.

Не казват на никой, не споделят за нищо.

Правят се на голямата работа, сутрин като ги видиш - костюмите, вратовръзките, колите. Говорят бавно, с широки жестове, и приказките им едни такива…гладки, купешки.

Къде са се научили така да говорят, не знам!

Че сутрин ги гледам - надути, важни, бавни. Отиват към лимузините, пискат с дистанционните, говорят по телефони…Вратовръзките им се клатят на вратовете им като шалове, абе тежкари! От където го погледнеш, оня ти вика : “Чш-ш, ало!...Къде отиваш ти, бе ?”

Хайде, сиктир от тука!

От къде се изучихте толкова?!

На какъв ми се правиш бе, нали преди 5 минути и аз бях в клозета, и ти си пъшкал по голямата нужда, какво че си с вратовръзка сега?!

...А, да, извинявайте!

Веднага се връщам към темата…отплеснах се малко.

Та, разправях ви значи, че аз съм човек на разположение.

Защото нямам пари, нали съм безработен, ама само някой приятел да се присети, да му щукне нещо, да звънне едно телефонче, насреща съм. Пиене  -пиене, компания - компания! За работа да ме потърси -веднага! И да чистя мазета са ме викали, и  за запушени тръби, за какво ли не !...

Тук ела, там иди - веднага!

Няма проблеми при мене.

Ръцете ми не са заврени отзад, дето викат хората - от всичко отбирам. Ама хората не го оценяват. И държавата не го оценява. Съкратиха ме от работа, плащаха, колкото плащаха. А сега накъде?!

Аз така не мога да се пенсионирам, бе хора! Навсякъде те побутват, все нещо по - младо търсят. То младото - младо, ама ние да мрем ли ?!

Но какво ви разправях ?...

Тия дни, престраших се значи, вдигам телефона и звъня на един мой бивш колега, много свястно момче, с него се знаем от много години. Викам му: ”Как си, що си, какво правиш, изгубихме се, не можем да се видим с тебе…” И разни такива, нали така се приказва.

А той помълча, помълча, помислих да не прекъсна връзката нещо, по едно време ми вика : “Ще ти отделя и на теб малко от времето си, когато мога”

И затвори.

Аз не се сърдя.

На никой, за нищо.

Аз съм толерантен човек, както казах - аз съм човек на разположение.

Знам, че всеки си има свои задачи, и грижи, и какво ли не още….Такъв е станал вече живота, затова не се сърдя за нищо!

Има разни, дето все някой им е за нещо виновен. Това било, онова било. Тия управници - така, ония - онака! А при мене такива неща няма. Сърцето ми, нали ме разбирате, сърцето ми е като на младенец -чисто, спокойно. Не се вълнувам от нищо. Не закачам никой за нищо и това си ми е и мечтата при мен, да не ме закачат за нищо… На никой, не съм казал нищо накриво, ей го!- станах на 60 и кусур години човек ! Какво ли не мина през тая глава, какви ли не управници минаха. Минаха и заминаха…Мене какво ли ме бърка?!...Не се интересувам от никой, ама защо това, ама защо - онова…Навремето, моят баща така ми е казвал :” Трайчо да ти е името!”

Сиреч, не се обаждай, трай си…
И аз моите деца на това съм ги учил, и те - техните.
И така трябва. Това не е само така - приказка. Това е мъдрост, народна мъдрост…Ние няма да оправим света! Има кой…Е, гледай ги американците…пощуриха целият свят, ама аз ли да кажа -това било, онова било…

И да си го мисля, не казвам.

Да, да…по темата !...Извинявайте господа!... И тоя - моя човек…Ами -има си работа, и семейство, и дом. Една ли грижа си има, няма с мен да се съобразява. “И на теб ще отделя от времето си…”.

Какво значи това?

Значи, че все някой път и за мен ще се сети. То вижте израза само : ”…И на теб ще отделя малко време…” Какво значи това? Човекът си мисли за мен, ама сега няма време, дори мъничко време. Ама има желание, няма значи, нищо против да се видим, да седнем да пийнем, да ме види как съм, що съм…От толкова време се познаваме, няма за едната приказка да се изпокараме, значи…

Иначе какво?!... Нищо не става.

Най - лесно е да кажеш - “Хайде сиктир от тука, копеле гадно!”

Ама така не се прави. Сега светът е такъв, че трябва да се усмихваш. Да гледаш на хората, на нещата въобще, през пръсти, ей така - отгоре -отгоре…Да не го мислиш много - много, да не си го слагаш на сърцето. Щото, нали я знаете тая?: “Една патка мислила, мислила, па взела, че се удавила!”…Сега трябва да се мисли…как беше? - Да, трябва да се мисли глобално…Дето му казват напоследък - “Да гледаш позитивно на живота!”

Точно това и аз казвам. Няма смисъл да се правиш на обиден, да се ядосваш, да си разваляш уважението и приказката с хората. “Сърдит Петко празна му торбичка!” - и това е народна мъдрост, не е само от мене. Защото, аз и друго ще ви кажа…Приятел в нужда се познава. И това не съм го измислил аз. Това народът го е казал…

То вече приятели няма.

Тия работи…сантименталности разни, вече не виреят.
Сега трябва - по така!...
Човек за човекът е вълк, нали сте я чували тая?!...
Ама  трябва да  разчиташ на другите, няма начин ! И е така, защото животът е, дето вика един друг: “Животът е един от най - сложните!” Майтап бе, нали ме разбираш!...” Един от най - сложните…!” Значи, има и други сложни неща, та животът е един от най - сложните, нали се сещаш?! Та виках, че приятелите са за това - да си ги има човек, да си ги отглежда, че не се знае утре какво ще се случи. На мен през главата е минало много. И съм видял, че днес е така, ама утре - не е ! Един приятел, за да видите само за какво ви говоря, той с жена си нещо брашно не мели…Е, случва се…то такъв стана светът, никой никого не понася…Та той, като намокри очите…нали се сещаш, като се почерпи де, може посред нощ да е, може и чак сутринта, ама се сеща за мене. Ела, вика, аз съм тука в еди  коя си кръчма, ела да се видим…Хвани, вика, едно такси, аз ще го оправя и идвай!...

Няма проблеми !

Веднага ставам, обличам се, тръгвам !

И пиян съм го носил, и  на рамото завалията ми е плакал, и какво ли не…

За това съм приятел.

А и той е човек - винаги черпи и пари ми е давал да имам, и всичко…Уважава ме, значи! И аз го уважавам, и така трябва да бъде…Хората трябва да се  подкрепят…А аз съм точно такъв…Винаги съм на разположение. За всичко - за работа, за пиене, за компания…

Ама не го разбират другите, това е !...

Правят се на голямата работа, ама са никои!

Ето сега, ако ме вземете да работя, направо на златен човек ще попаднете.

Охрана - охрана! Пазач - пазач! Не спя нощем, не пия, когато съм на работа…Това е закон при мен! - няма това, няма онова.

Ще обикалям значи, като куче…И като куче ще ви гледам в очите, от мене приказка няма да чуете…
Аз и в Ирак ще отида, ама съм вече на години, не ме вземат.

Иначе, какво му е ?!

Стреляй! - Ще стрелям.

Мирно! - Мирувам.

Нали ви разправях, с мен никой, за нищо не е имал проблем.

Искам само да бъда търсен, едното такова…човешкото уважение значи, да ми дават задачи, да виждам, че и мен ме има в тоя живот.

Не само така - “и днес съмна, и пак мръкна…”

Това най ми тежи!

За мен е важно да съм в услуга на някой, да изпълнявам, да служа…Да минава денят. И животът...и той да минава, ама да се занимавам с нещо. Защото, какво е живота?

Едно нищо, едно голямо нищо, чуйте какво ви разправям!

И ония с колите, голямата работа дето им викат…И те какво правят? Същото.

Занимават се с нещо, да си убиват времето.

И те са хора на разположение, като мен, ама не си го признават.

Викат ми, че съм бил голям философ!

Не съм философ, никой не съм, но си мисля върху тия неща. И за това ми викат, че съм се пернал, нали ми разбирате, с акъла не съм бил в ред. А аз съм си много в ред, ама те не са!... Аз нали ви разправях, по болници не съм лежал, припадъци нямам. Само че си мисля върху тия неща, ей така - стоя, стоя, пък като ме подхване някоя тема - бръмчи из главата ми, мисли, мисли - като насекоми направо!

Тия дни знаете ли върху какво мислих?

...Да, да свършвам…няма да ви отнемам от времето, хубава работа!...

Аз, знаете, не съм човек, който пречи на другите. Само това да ви кажа, и свършвам!...Да разберете що за човек съм, нали ще ставаме значи…нещо колеги един вид! Така де! Работата си е работа. Трябва да има и счетоводител, и директор, и пазач трябва да има ! Всеки да си върши работата, така го разбирам аз тоя живот.

Директорът - директор : моите уважения, шапка му свалям !

Чиновникът - чиновник! И на него шапка му свалям!

Та знаете ли, какво си мислих тия дни, докато се мотаех из къщи…

Мислих си, че този свят от такива като мен се е развил и е стигнал до тука - от хора на разположение…Те са най - важните! Прогресът, развитието, цивилизацията значи, на тях се дължи…Изпълнителни, тихи, послушни. Угодни на всички, и на себе си угодни, и няма проблеми за нищо!

Добре, свършвам…Извинявайте господа, май много приказвах. От вашето време…такова…Но искам да знаете, че аз не съм кой да е! Че ако ме вземете на тази работа, не охрана, не прост пазач, а вземате човек с мисли и разбирания към този живот…С уважение и чувства към всеки от вас, към всичките хора…

Дето разправяше онзи : “ То, вика, животът е един от най-сложните !”

Тръгвам, тръгвам….Благодаря сърдечно господа!

Телефонът ми го имате…в молбата съм го записал. Когато и да се обадите, аз съм винаги на разположение!

                                                    20.05.2004 г.