Т О П Л О
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да можех някъде-на топло
ръце да сгрея, в топлото огнище
да вдига пара вряла супа...
С бутилка вино, тъжна песен
да мрънка в ъгъла брадясал скитник.
И аз да се превия, да се свия като куче
на пода, на дъските, под масата на завет.
И никой да не вика, да не тропа с обуща
по мен...Дано не ме ругае,
че очите ми ще кротнат като болни птици.
Че аз ще бъда сит, на топло, че е тихо.
Че дръзнал съм да спя, дори и да сънувам
че някак съм човек...Да бъде топло, много искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
