Падат както винаги листа и дъжд се ръси.
Падат както винаги листа и дъжд се ръси.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Стеле се мъгла, и мокрите комини
дишат като старци - на кисело и бедност.
Няма впрочем нищо драматично.
Както винаги е есен, циганки - метачки
махат с жълтите метли, карат се и викат.
Движат се коли и хора бързо дишат.
А аз съм болен, знам че съм обречен.
Ще бъда в болничен халат, ще влача стари чехли,
а санитарките след мен ще шепнат нещо скрито…
Ще изтекат последни дни зад болнични прозорци,
от там ще гледам есента и двете черни врани.
И те ще ме разглеждат, и ще станем близки.
Ще късам снопчета месо от голите си нерви
и те ще ги кълват, а аз ще гасна тихо…
А после ще ме върнат вкъщи - изяден и разнищен.
Ще падат пак листа, и дъжд по мен ще ръси.
Но нищо…
Враните поне ще бъдат дълго сити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
