В растящото си себе- презрение...
В растящото си себе- презрение,
намирам повече причини да обичам.
Пътувайки в метрото сутрин,
/ с последното вагонче, както винаги.../
под трясъка на релсите, в тунелите
поглъщам тъмното, струящо от прозорците
и всички погледи / прокиснали в бидоните
със зеле, някъде в панелите /...
И колкото и да съм нищожен, питам!:
- какво ще стане, ако машинистът
внезапно си припомни за гугутките,
накацали навънка, там-по клоните...
И просто слезе да ги види ?
Ще бъда аз, накрая-във вагончето,
когото ще размажете с краката си.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
!!!!!