И все по-далеч се издига небето
И все по-далеч се издига небето...
Макар да се взирам, не виждам...
Отгоре се сипят,
като пепелник от балкона,
облаци...
Под които, аз съм притиснат.
Все едно...
Ще остана.
Като бутилка, след пиянската вечер,
от балкона изхвърлена, злобно...
Поне, на финалът, не ще да присъствам.
Когато се леят сълзливи сополи.
И пияните раздават солети
на бездомните псета,
с изплезени,
червени езици.
Ще замлъкне шумната вечер.
Ще са повърнати всичките чувства.
Камионът с боклуци ще мине,
/все в някое утро/.
И черните цигани, шумни,
ще оберат торбите с боклука...
И ще свирнат...Камионът ще тръгне
А аз ще бъда една празна бутилка.
Сред многото други боклуци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
