Под небето е замръзнало и бяло.
Под небето е замръзнало и бяло.
Кацат облаци от врани.
Грачат дрезгаво и сухо,
сякаш клоните се чупят.
Тръгнал съм напряко през полето.
Скубят стъпките ми тръни,
скърцат и тревите заледени,
заскрежени са и са красиви.
Вятърът ме драска с нокти.
Ледена е сигурно брадата,
от студа дъхът ми стана тежък.
Крача ли, залитам ли-не зная.
Вдигат се пред мен и кацат врани.
Някъде, край храст от снежни тръни
ще поседна... Там ще си остана.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
