ПРЕДПРОЛЕТНО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
По заснежените пътеки,
край улиците, там където
са премръзнали колите....
Снегът отдавна не е чист.
Жълти са следите,
На съседът ми отсреща-псето
е пикало...Сив е пепелникът
изхвърлен по снега...И мръсно
е в душата ми...Пристъпвам.
Все още ходя. Крача. Дишам.
А слънцето е толкова далече...
Дъхът ми чезне разтопен нагоре.
А искам да е чисто, бяло, светло....
Да спусна длан, да взема сняг във шепа
и с устни да докосна тази зима...
С която ще си ида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
