И ето-като врана...
И ето-като врана,
над мен очи склопи небето.
А уж се съмна...Или нощ и ден- еднакво
се раждат и умират неразделно.
Прозорецът мъжди...И в тъмно
навън шуми и дъжд...А в мене-тихо.
Глухо...
Дали на себе си – излишен,
или на всички станах безразличен ?
Като змия отровна, във душата
се плъзна лоша мисъл...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
