писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
Sep 24, 2005, 5:28 PM

И ето-като врана...

  Poetry
136 0 10

                И ето-като врана,

       над мен очи склопи небето.

       А уж се съмна...Или нощ и ден- еднакво

       се раждат и умират неразделно.

       Прозорецът мъжди...И в тъмно

       навън шуми и дъжд...А в мене-тихо.

       Глухо...

       Дали на себе си – излишен,

       или на всички станах безразличен ?

       Като змия отровна, във душата

       се плъзна лоша мисъл...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    Толкова тъжно ми стана като го прочетох,докосва.Харесва ми.
  • Dimi (Дими)
    Dimi (Дими)
    Колко кратък е пътят до непоправимото - едно тъмно небе като врана!
    Много силно е!
  • писателче (Светослав Иванов)
    писателче (Светослав Иванов)
    Благодаря на всички!
  • galentina (Галина Златева)
    galentina (Галина Златева)
    Няма ли някаква светлинка в това небе? Има-стихотворението ти
  • Lanfear (Емма)
    Lanfear (Емма)
    "Прозорецът мъжди...И в тъмно
    навън шуми и дъжд...А в мене-тихо.
    Глухо..."
    Направо го чух....дъжда