3.09.2006 г., 22:14

Като бели лебеди, в небето...

184 0 28

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

                           Като бели лебеди, в небето

                           облаците плуват със грациозност.

                           Като езеро е синьо... Птици

                           летят, и много се обичат.

                           Мисля си за теб... И се усмихвам!

                           Светло е във мен... Мечтая!

                           Пращам ти по облаците много нежност.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ми хареса!
    Ама с риск и мен да наречете проста ще кажа ще ми писна навсякъде да чета такива обиди!
    Хора сме все пак!Не е редно да съдите някой за написаното!
    Или му помагате или просто не миу пречите,бе!
    Не е толкова трудно!
  • Поздрави за чудесния стих!
  • По двете ти стихчета съдя, че тази, за която мечтаеш е далече от теб.Интересното е за какво си мечтаеш... Дали да си птица, за да долетиш при нея или да чуваш дрънкането от вилиците и лъжиците в кухнята си, под нейните ръце...
  • Ще завали от облаците нежност,
    земята ще се гърчи от наслада
    а музата, която е до тебе,
    ще се огледжда в всяка капка...

    Много е нежно, Светославе!
    Поздрав!
  • Любовта гледа от очите ти - във всяка думичка от този стих! Прекрасен е! Поздравления!