С червена шапчица- кълвача...
С червена шапчица- кълвача,
почуква по вратата...
И тя-със скърцане на стари клони,
облечени във злато, с дъх на вятър
полека се отваря...
Открехва се...И грейва слънце,
в свещичките на сини минзухари.
Разкошни, багрите на парка
посрещат с тих възторг,
и нежна жалост,
отворената от кълвача
врата, през която влиза есен.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
