2 sept 2006, 10:25

С червена шапчица- кълвача...

  Poesía
161 0 24

                                         С червена шапчица- кълвача,

                                        почуква по вратата...

                                        И тя-със скърцане на стари клони,

                                        облечени във злато, с дъх на вятър

                                        полека се отваря...

                                        Открехва се...И грейва слънце,

                                        в свещичките на сини минзухари.

                                        Разкошни, багрите на парка

                                        посрещат с тих възторг,

                                        и нежна жалост,

                                        отворената от кълвача

                                        врата, през която влиза есен.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, днес стиховете ти са мелодия нежна.
    И за трите -аплодисменти!
  • Хм,странно!Аз все си мислех,че кълвачите помагат на дърветата,като ги отървават от червеи и всякакви там гадини скрити под кората,а се оказва,че правят такива дупки та чак слънцето грейва през тях.
  • Прекрасно е че имаш сетива за тази карасота и дарба за да я покажеш и на другите! Благодаря!
  • Прекрасна образност!

  • Дрън бръм ля ля ля! Това е отлично!