Дъжд пак вали...
Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
Ситно вали, локвите - кални са.
Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
Боже мой?... Нима ме изостави?
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
Ситно вали, локвите - кални са.
Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
Боже мой?... Нима ме изостави?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
Поздрав, Светльо!