28 авг. 2006 г., 11:24

Дъжд пак вали...

128 0 16
                    Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
                   Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
                   Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
                   Безнадежно и тихо е, облаци късат се
                   сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
                   Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
                   Ситно вали, локвите - кални са.
                   Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
                   Боже мой?... Нима ме изостави?
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжно...наистина ти не заслужаваш тази тъга!Поздрав!
  • Понякога настроението със зъби и нокти къса от душите ни, бавно, бавно се свиваме в клетката на тъгата.. Но не там е твоето място, ти си в сърцата на много от нас! Бъди изправен винаги и силен! Ние се учим от теб! Бог те е изпратил тук!
  • Но и в най-тъмната буря, неочакван слънчев лъч ще пробие черната тъкан на облаците!
    Този лъч е едно божествено чудо - но трябва да му помогнеш, вярвай, каквото и да стане!!!
    Поздрав, Светльо!
  • "Господ забавя,но не забравя"

    Макар не аз да съм измислила това,
    често казвам си го в миг на самота.
    Вярвай,Господ никога не ни забравя
    всички ни обича и ни дарява красота.

    Поздрав за стиха и усмивка във вечерта.
  • ПоздравМного е хубаво.