Дъжд пак вали...
Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
Ситно вали, локвите - кални са.
Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
Боже мой?... Нима ме изостави?
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
Ситно вали, локвите - кални са.
Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
Боже мой?... Нима ме изостави?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
Поздрав, Светльо!