28 ago 2006, 11:24

Дъжд пак вали...

Poesía

127 0 16

                    Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
                   Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
                   Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
                   Безнадежно и тихо е, облаци късат се
                   сред разперени клони, дърветата черни и болни са.
                   Дъжд пак вали... Плаче душата ми.
                   Ситно вали, локвите - кални са.
                   Небето - надвесено се оглежда в очите ми.
                   Боже мой?... Нима ме изостави?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

мария_ред (Мария)

Много тъжно...наистина ти не заслужаваш тази тъга!Поздрав!

2006-08-28T15:08:28+03:00
ches (Челси)

Понякога настроението със зъби и нокти къса от душите ни, бавно, бавно се свиваме в клетката на тъгата.. Но не там е твоето място, ти си в сърцата на много от нас! Бъди изправен винаги и силен! Ние се учим от теб! Бог те е изпратил тук!

2006-08-28T14:52:38+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Но и в най-тъмната буря, неочакван слънчев лъч ще пробие черната тъкан на облаците!
Този лъч е едно божествено чудо - но трябва да му помогнеш, вярвай, каквото и да стане!!!
Поздрав, Светльо!

2006-08-28T19:55:45+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

"Господ забавя,но не забравя"

Макар не аз да съм измислила това,
често казвам си го в миг на самота.
Вярвай,Господ никога не ни забравя
всички ни обича и ни дарява красота.

Поздрав за стиха и усмивка във вечерта.

2006-08-28T20:07:45+03:00
metalkata (Борислава)

ПоздравМного е хубаво.

2006-08-28T16:13:53+03:00