13.08.2006 г., 11:38

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета

200 0 38

                        Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета.

                      Невинни и бели.

                      И рибките дори се усмихнаха.

                      Със бялата чайка дълго се гледахме.

                      И дъждът пропълзя в очите ни.

                      Чайката се сбогува със мене.

                      И ме остави на мокрия пясък.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

                         Море...Усещане за живост.

                     Движение и вечност.

                     В брега достигат със вълните

                     живот...и смърт.

                     Безкрайни кръговрати

                     на едно голямо Цяло.

                     ...А то се плиска с шепот,

                     погалва пясъка и пак се връща.

                     Мечта и спомен...   

                     Обич и раздяла...

                     Безкрайното движение

                     на вечния Живот.

 

 

 

                         Дъждът е бял...Като мъниста

                     разцъфва всяка капка във морето.

                    А аз съм сам на пясъка ...И дишам!

                    Ухание на всяко водорасло,

                    на всяка мидичка,

                    на всяко морско конче

                    ми дава силата...И се усмихвам!

                    Величествен е Бог, и се прекланям.

 

 

                        

                        Скалите са добри.Защото птици

                   по тях са кацнали и се целуват.

                   Вълните-перести, шумящи

                   разбиват се на бели пръски.

                   И дъжд шуми, и облаците сиви

                   кълбят се...Лодки на рибари

                   донасят с мрежи от морето

                   оранжевия залез.

 

 

 

 

 

 

 

 

                         Оставям мокрото си тяло

                    да поеме пясъка по плажа.

                    И гледам това небе-оранжево и чисто

                    със облаци облечено по края.

                    И сещам, че животът е искрица...

                    И този дъжд-искрящ по мойта кожа,

                    е нежната милувка

                    на моя Бог.

                    И колко аз съм смъртен.

                    Но продължава вечния Живот!

 

 

 

                        Преваля...Пригърмя.

                     И се вдигна пара от нежност.

                     Дали аз и света,

                     ще сме заедно още минута ?

                     Вземам парченце варовик в ръка

                     и се усмихвам-вече във камък

                     е зазидан на този охлюв деня,

                     когато е бил влюбен и страдал.

                     Много мъдър и прост е света.

 

 

 

                         Колко много песъчинки има до мене...

                     И децата правят пясъчни кули.

                     И в острите зъбери, и в знамената от клечки

                     виждам, как безкрайната Вечност

                     се преплита

                                        между на децата лопатките,

                     очите на чайката, дето ме гледа,

                     и дъждът, и небето и мокрите бански

                                                 еротично вталени по мене...

                     И без да съм Бог... нито имам надежда...

                     Вдигам ръцете над вас...

                                                           И нещо ви казвам. 

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много много ми хареса!Мойте поздравления!
  • Благодаря. За умението да изразяваш възхищението си от живота и да правиш съпричастни своите читатели.
  • Величествен е Бог и се прекланям пред хубавата творба! Повече нищо няма да кажа, да не разваля магията...
  • Хубаво пишеш, това си е! Няма как на красотата да се каже друго!
  • Коментарите са излишни! Мога само да изразя възхищение! Приеми дълбокото ми преклонение към поезията ти!