Под голямата луна
Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света
казват, че дошъл магьосник.
Горе - в тъмната гора,
имал дом в една хралупа,
дето късно през нощта
викал духове... И пръскал
посребрените треви
със отварата от билки.
Казват - правел чудеса!
От димящата отвара,
късно, късно... пред във сън
да потънат и звездите,
раждали тревите чуден плод -
бели феи, непорочни.
И танцували и пеели... Едва
със крака докосвали тревите.
Рано сутрин... по зора,
те събличали премени
и сред чистата роса,
къпели се чисто голи.
После старецът умрял.
Във хралупата лисица
си завъдила и дом.
Буренясали цветята.
Под голямата луна,
май че само аз се скитам вече.
Търся още чудеса.
Няма ги обаче тези бели феи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
