Под голямата луна
Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света
казват, че дошъл магьосник.
Горе - в тъмната гора,
имал дом в една хралупа,
дето късно през нощта
викал духове... И пръскал
посребрените треви
със отварата от билки.
Казват - правел чудеса!
От димящата отвара,
късно, късно... пред във сън
да потънат и звездите,
раждали тревите чуден плод -
бели феи, непорочни.
И танцували и пеели... Едва
със крака докосвали тревите.
Рано сутрин... по зора,
те събличали премени
и сред чистата роса,
къпели се чисто голи.
После старецът умрял.
Във хралупата лисица
си завъдила и дом.
Буренясали цветята.
Под голямата луна,
май че само аз се скитам вече.
Търся още чудеса.
Няма ги обаче тези бели феи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
