писателче (Светослав Иванов) - Obras

Благословенна е нощта... 🇧🇬

Благословенна е нощта...Донесла теб,
макар и в сън, допряла длан до мен.
Във миг, когато бялата луна
разплита сребърни коси в тревата.
И в тази тишина, единствено звездите ...

писателче

Poesía

2006-08-11T13:32:43+03:00 181 38

Красиво е... 🇧🇬

Красиво е... Да можех със светулки
да украся косата ти... А после да целуна
А после, коленичил да целуна
на бялата ти рокля крайчеца.
Да бих могъл... С миро краката да намажа ...

писателче

Poesía

2006-08-11T13:31:51+03:00 193 38

* * * 🇧🇬

Влюбен съм до болка в Него.
Чувствам, че съм дребен грешник.
Днес целунах, без да искам
някаква саката на площада.
Тя се вдигна и проходи. ...

писателче

Poesía

2006-08-11T13:28:53+03:00 137 26

Може би, ще е красиво... 🇧🇬

Може би, ще е красиво,
ако можех-като слънцето,
да заляза зад просторите.
И дърветата да станат златни.
Да превърна тротоарите ...

писателче

Poesía

2006-07-30T17:11:59+03:00 310 62

Над тържествената тишина... 🇧🇬

Над тържествената тишина,
небето е олтар със свещи.
И само бледата луна,
мечтае си за нещо нежно...
И в млечната и пелена, ...

писателче

Poesía

2006-07-30T17:07:46+03:00 161 26

Отдавна не търся пътеки, 🇧🇬

Отдавна не търся пътеки,
извън пътя, водещ към тебе.
Ти си онази приказна църква,
която сънувах много години.
И, когато пристъпя във храма ...

писателче

Poesía

2006-07-30T17:06:51+03:00 182 34

Преди да се разсъмне 🇧🇬

Преди да се разсъмне,
искам вятъра
да отнесе целувката,
която подарих на теб.

писателче

Poesía

2006-07-26T11:54:51+03:00 186 18

Камбанен звън... 🇧🇬

Камбанен звън...И плаха утрин,
в която гълъбите се целуват.
Очите си притварят от любов.
И слънцето е розово и чисто.
Погалвам те в мислите, едва. ...

писателче

Poesía

2006-07-25T10:18:55+03:00 160 24

Какво ли търсят птиците в небето? 🇧🇬

На всички починали деца.
Какво ли търсят птиците в небето?
Кръжат, издигат се високо
и стават малки, като точки...
А после се топят и чезнат, ...

писателче

Poesía

2006-07-24T21:19:21+03:00 148 30

Отдавна не търся пътеки... 🇧🇬

Отдавна не търся пътеки,
извън пътя, водещ към тебе.
Ти си онази приказна църква,
която сънувах много години.
И, когато пристъпя във храма ...

писателче

Poesía

2006-07-24T21:18:42+03:00 154 24

Рисувам те с очи... 🇧🇬

Рисувам те с очи...Извайвам скулите.
И с плаха длан докосвам шията.
Превръщаш ме във слънчев лъч,
и той-щастлив е!
облива тялото ти – огнено. ...

писателче

Poesía

2006-07-22T12:03:17+03:00 235 38

Много е хубаво...вижте! 🇧🇬

Много е хубаво...вижте!
...Знам, че не стига за хляба и тока.
Вижте мушицата малка във парка,
как по дланта ви лази, и колко
е синьо небето! ...

писателче

Poesía

2006-07-22T11:57:38+03:00 204 44

Щастлив съм! 🇧🇬

Щастлив съм!
И се задъхвам, и дишам дълбоко и чисто.
Свърших много красиви неща през живота.
Много любов ще оставя след мене.
И много получих! ...

писателче

Poesía

2006-07-21T21:18:05+03:00 194 36

Когато ме потърсиш, ще съм с тебе. 🇧🇬

Когато ме потърсиш, ще съм с тебе.
Ще бъда сред снега-кокиче.
Сред клоните, ще бъда птица.
И в червените балони на децата,
ако ме потърсиш, пак ще бъда... ...

писателче

Poesía

2006-07-21T21:17:23+03:00 195 20

Някога, ще тръгна към звездите... 🇧🇬

Някога, ще тръгна към звездите...
Стъпките ще бъдат много леки.
Вятърът ще духа тихо
в дланите ми, чисто бели....
И ще бъда сребърен, прозрачен. ...

писателче

Poesía

2006-07-21T21:14:19+03:00 167 28

Научих се, навярно да обичам... 🇧🇬

Научих се, навярно да обичам...
И птиците във парка го разбраха.
Понякога ми кацат по ръцете
и гледат, как с очи ги галя.
И шепна стих, а те ме слушат. ...

писателче

Poesía

2006-07-20T22:21:15+03:00 250 42

В очите на децата има слънце. 🇧🇬

В очите на децата има слънце.
Когато се усмихнат, то изгрява.
И цялата земя добива смисъл,
защото е създадена красива...
И Бог е в детската усмивка. ...

писателче

Poesía

2006-07-20T22:20:38+03:00 133 20

Понякога очите ти са сини... 🇧🇬

Понякога очите ти са сини...
Приличат на небето
във юлско утро, пълно с птици.
Понякога се сливат с морето,
зеленикаво и топло...И русалки ...

писателче

Poesía

2006-07-20T15:04:39+03:00 196 36

Сънувах... 🇧🇬

Сънувах...
Че аз съм ангел бял, в градини
със много рози...Всичките-червени.
И имаше река...И тя по бели струни
докосваше...И музиката беше ...

писателче

Poesía

2006-07-19T23:49:29+03:00 188 36

Не се страхувам... 🇧🇬

Не се страхувам... Ще се случи.
Все някой ден ще кацне враната
на белия прозорец... Ще се сгуши
като животинче, бито с пръчка,
под завивката, ...

писателче

Poesía

2006-07-11T13:27:07+03:00 373 72

ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО 🇧🇬

ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО
Задушно е... И въздух няма.
Мирише и на пот... И смет.
Над цялото ми поколение,
виси едно небе, беззвездно и изцъклено, ...

писателче

Poesía

2006-07-07T21:11:46+03:00 272 54

Във тази болнична стая, няма разпятие. 🇧🇬

Във тази болнична стая, няма разпятие.
Жалко!
Има четири легла и превръзки с бинтове алени.
Има осем очи, вперени горе в тавана,
погледи пълни със много уплахи.... ...

писателче

Poesía

2006-07-07T21:08:52+03:00 160 24

Вятърът докосна всяка клонка. 🇧🇬

Вятърът докосна всяка клонка.
И зашумя гората... Лъх, въздишка.
Сипе вечерта - като милувка,
кротост... и прохлада.
Птиците за нищо си говорят. ...

писателче

Poesía

2006-07-07T20:54:00+03:00 145 26

След няколко дни... 🇧🇬

След няколко дни... След 11 дена, ако не се броиме и днеска
ще има торта за мен... И свещички ще има!
Ще пием шампанско, наистина - марково!
Няма за кога да пестим!... Как да го кажа - обичам те!
Ще подаря на ония мангали, ...

писателче

Poesía

2006-07-04T21:06:43+03:00 163 24

Иконите ме гледат тихо. 🇧🇬

Иконите ме гледат тихо.
Добре, че няма никой... Ще поплача.
Ще искам прошка... Знам ли,
защо не съм се изповядвал?... Нищо!
Ще ме посрещне Господ със усмивка. ...

писателче

Poesía

2006-07-04T21:04:20+03:00 144 26

Разделяш се със мен... 🇧🇬

Разделяш се със мен...
Отиваш си, навъсил тъжно вежди.
И днес валя, и беше сиво, глухо...
Дъждът не шепнеше, а драскаше
стъклото... ...

писателче

Poesía

2006-07-04T21:02:50+03:00 185 34

Най-хубав стих за тебе ще напиша. 🇧🇬

На Жени
Най-хубав стих за тебе ще напиша.
И в парка цвете с четири листа
ще търся. А то само ме чака.
Пролетта ще диша розова и млада. ...

писателче

Poesía

2006-07-02T20:03:55+03:00 198 24

По покривите се усмихват птици. 🇧🇬

По покривите се усмихват птици.
В очите им изгрява слънце
- червено,розово и чисто.
И песните са много нежни.
Полъхва... Долу във реката ...

писателче

Poesía

2006-07-02T20:02:45+03:00 124 22

Дано да завали! 🇧🇬

Дано да завали!... Задъха се от жега
небето, даже стана сиво
подобно на метал. И птиците се скриха.
Изплезиха езици двете псета,
прострени като черги на земята. ...

писателче

Poesía

2006-06-25T11:44:13+03:00 235 48

ЕНЬОВДЕН 🇧🇬

Ще потърся малко цвете. Билка
със розови листа... Ухаещо на обич.
Ще го погаля с длан... С устни ще го скъсам.
Ръката ми ще стане златна.
Ще го накисна в каничката - пълна ...

писателче

Poesía

2006-06-24T16:42:28+03:00 160 28

Сред влажното смирение на залеза... 🇧🇬

Сред влажното смирение на залеза,
последните ята от птици се прибират,
на завет някъде сред клоните.
И само миг, и клоните,
ще се отпуснат в сладостно блаженство. ...

писателче

Poesía

2006-06-24T09:43:26+03:00 239 58

Във тревата, влюбени щурчета... 🇧🇬

Във тревата, влюбени щурчета
нашепват си за нещо много свято.
Тържествено луната, като фея
пристъпна бавно, с длан докосва
по всеки облак...Сякаш е магия ...

писателче

Poesía

2006-06-19T18:27:56+03:00 140 28

Говоря си със ангели. 🇧🇬

Говоря си със ангели.
А те ми свирят с арфи от седеф.
И всеки звън е капка дъжд в мен,
пречистващ лъх на летен вятър.
Красиво е, че аз съм смъртен. ...

писателче

Poesía

2006-06-19T08:47:06+03:00 165 42

Притъмня, и се спусна небето... 🇧🇬

Притъмня, и се спусна небето
сякаш старец подпря се с ръка.
Очите му - тъмни и топли,
лицето му - с бяла брада.
Чувам, как се закашля отгоре. ...

писателче

Poesía

2006-06-19T08:44:42+03:00 171 36

Посрещнах утрото във парка. 🇧🇬

Посрещнах утрото във парка.
Исках да събудя птиците.
Да бъда първия, докоснал,
със длан корите на дърветата.
Миришеше на влага и мъгла. ...

писателче

Poesía

2006-06-18T10:10:50+03:00 150 30

Докосвам те със длан... 🇧🇬

Докосвам те със длан...
Полека - с крайчеца на пръсти.
На гръдта ти има малка бенка
като семчица на круша...
Кожата ти бяла ...

писателче

Poesía

2006-06-18T10:08:27+03:00 202 30

Над тополите се носят птици. 🇧🇬

Над тополите се носят птици.
Гълъби навярно... Слънцето е жълто,
а небето е прозрачно синьо... Лято.
Утрото е топло-влажно. Устни на жена,
поразтворени от стон... Милувка ...

писателче

Poesía

2006-06-18T10:06:58+03:00 148 24

Над покривите се усмихна слънце... 🇧🇬

Над покривите се усмихна слънце.
И стана розова тревата. Птица,
започна да разказва шепнешком
за любовта си, изживяна снощи.
Полъхна. И клоните потрепнаха едва. ...

писателче

Poesía

2006-06-10T13:41:50+03:00 175 24

След толкова облаци, небето се изплака. 🇧🇬

След толкова облаци, небето се изплака.
И стана чисто, въздухът е син, прозрачен.
...Прашец от дъжд, тревите са блестящи
погалени от слънчев лъч, протегнал длани,
сред клоните...Дърветата мълчат. ...

писателче

Poesía

2006-06-09T21:24:51+03:00 196 22

Категоричните въпроси на небето 🇧🇬

Категоричните въпроси на небето
ме карат да се чувствам много малък.
Не извървях ли пътя си напразно,
след себе си какво ще завещая?...
Дори и майка ми съм лъгал, ...

писателче

Poesía

2006-06-04T01:18:13+03:00 265 30