писателче (Светослав Иванов) - Obras

Защото съм безсънен... 🇧🇬

Защото съм безсънен... Призори
понякога пристъпвам към леглата
на двете ми деца... И гледам ги.
Дъхът си спирам, за да спят спокойни.
Красиви са... Приличат ми на ангели! ...

писателче

Poesía

2005-10-07T19:18:27+03:00 127 8

Навъси се денят... 🇧🇬

Навъси се денят...Подобно-домакиня
отишла до пазара, върнала торбата
със шепа боб-не стигнали парите!
А идва буря...Пак ще плачат
от жалост натежали облаците...Горе ...

писателче

Poesía

2005-10-07T17:54:51+03:00 110 6

Селце... 🇧🇬

Селце. Къщурки клекнали
под стари покриви, зелени циглите
от времето и гущери лениви.
Зелени още са тополите. А нивите
са празни, врани изкълваха ги. ...

писателче

Poesía

2005-10-07T17:54:26+03:00 161 12

От залезът, до изгрева-безшумно... 🇧🇬

От залезът, до изгрева-безшумно
се плъзгат сребърните пръсти
на луната...Докосват те с много нежност.
...Такава, на която аз не съм способен.
Затова те гледам...Вслушвам се в дъхът ти. ...

писателче

Poesía

2005-10-07T17:52:26+03:00 121 6

Поръсиха листата в парка... 🇧🇬

Поръсиха листата в парка
косите ти...Обичам да се смееш!
Сред тази есен:
-сиви облаци,
в червено ...

писателче

Poesía

2005-10-07T17:51:52+03:00 114 8

Градът е мътен, а нощта като прокоба... 🇧🇬

Градът е мътен, а нощта като прокоба
е спуснала злокобната си тежест
над стъклените светлини.
И сякаш стадо от животни
притискат хълбоците къщи, ...

писателче

Poesía

2005-10-06T02:36:12+03:00 163 12

Зад гаричката се разхождат патки... 🇧🇬

Зад гаричката се разхождат патки...
И няколко коли в поляната, деца играят
край къщите...Мучи и крава.
Перонът е препълнен със торби и хора.
Полегнали, с изплезени езици ...

писателче

Poesía

2005-10-05T19:34:05+03:00 173 12

Над покривите, близо до звездите ... 🇧🇬

Над покривите, близо до звездите
домът на ангели е...Феите прозрачни,
на сребърни цигулки свирят...
И там е от кристал и музика-небето.
И пръстите докосват много леко ...

писателче

Poesía

2005-10-04T16:09:50+03:00 149 10

Полъхна вятър...Вее се пердето. 🇧🇬

Полъхна вятър...Вее се пердето.
А слънцето в прозорецът се плъзга
върху голото ти тяло...Косите ти се леят
като река по рамото ми...Не смея и да дишам.
С дъхът си да не те събудя! ...

писателче

Poesía

2005-10-04T16:09:28+03:00 130 8

... И ето-слънцето отрони... 🇧🇬

... И ето-слънцето отрони
последна капка кръв...Полъхна отдалеко
вечерен дъх на вятър...Тихо, във небето
изгря луна...Кротна се полето
над селото...Просветнаха стъклата ...

писателче

Poesía

2005-10-03T20:47:58+03:00 159 16

Красива си...Изящна амфора ! 🇧🇬

Красива си...Изящна амфора !
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам! ...

писателче

Poesía

2005-10-03T13:29:08+03:00 170 16

Все по-голяма нежност изпитвам към тебе... 🇧🇬

Все по-голяма нежност изпитвам към тебе...
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа...Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам... ...

писателче

Poesía

2005-10-03T13:27:47+03:00 212 16

КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК 🇧🇬

КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК
Не му купувай четките!-той има.
Понякога рисува със кръвта си,
когато пръстите му са ранени...
Не го учи на нищо-твърде прост е ! ...

писателче

Poesía

2005-10-03T13:27:20+03:00 134 10

Когато и децата ми си тръгнат... 🇧🇬

Когато и децата ми си тръгнат...
И там-на аерогарата, през рамото си хвърлят камък
Когато, след прегръдките, сълзите,
гласът,
от говорителите ги повика за последно... ...

писателче

Poesía

2005-10-02T20:08:40+03:00 124 10

Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти! 🇧🇬

Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!
Усетих го внезапно, във метрото...
Когато се прибирах, пак-съсипан,
и гледах някъде безпътен.
...И всички гледаха безпътни. ...

писателче

Poesía

2005-10-01T21:15:22+03:00 202 18

Разлиствам дневниците... 🇧🇬

Разлиствам дневниците.. Кой ли
ще ги докосне с бели ръкавици?
И както ангел светъл ще се вчита,
ще мисли дълго...Ще разлиства.
Накрая ще прости. ...

писателче

Poesía

2005-09-29T11:40:19+03:00 173 16

СВИНЕТЕ 🇧🇬

СВИНЕТЕ
“А там, по рътлината пасеше голямо стадо свини, и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях.И им позволи.
И излязоха бесовете от човека,
влязоха в свините, и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.”
Евангелие от Лука 8:32 ...

писателче

Prosa

2005-09-27T15:18:50+03:00 187 4

Под сводовете, в храма... 🇧🇬

Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците. ...

писателче

Poesía

2005-09-27T14:53:29+03:00 107 8

Кристална утрин...Розова и чиста... 🇧🇬

Кристална утрин...Розова и чиста,
като коремчето на бебе...Птица
една, в храста скрита благославя
и слънцето, небето...Мене също.
Да можех и аз така...Да падна на колене ...

писателче

Poesía

2005-09-27T14:53:07+03:00 126 12

На тежките стражари-под ботушите.... 🇧🇬

На тежките стражари-под ботушите,
под злобата на сервитьора- пийнал съм,
на улицата безпризорна- в скута и,
прегръщам стълб, и той-подкрепя ме.
Вещае дълъг път нощта, проклинам го! ...

писателче

Poesía

2005-09-25T20:47:34+03:00 125 6

Ето ме!...Разголен неприлично... 🇧🇬

Ето ме!...Разголен неприлично,
пред слънцето, прозорецът-далеч е...
Оставам сам, да видя свойто тяло
и да го заплюя-как е остаряло?
Но не е това...Събличам се полека ...

писателче

Poesía

2005-09-25T20:43:50+03:00 153 6

А сутрин-като ято сиви врани,.. 🇧🇬

А сутрин-като ято сиви врани,
накацали в леглото ми, направо по завивката,
ме гледат всички голи истини...
Озъбени развратници.
И тракат с човки, черни са очите им... ...

писателче

Poesía

2005-09-25T00:41:53+03:00 116 4

И ето-като врана... 🇧🇬

И ето-като врана,
над мен очи склопи небето.
А уж се съмна...Или нощ и ден- еднакво
се раждат и умират неразделно.
Прозорецът мъжди...И в тъмно ...

писателче

Poesía

2005-09-24T17:28:14+03:00 134 10

Ще бъде слънчев ден... 🇧🇬

Ще бъде слънчев ден...Последно слънце,
преди да стане много тъжно...
Над теб-разперила крила от злато,
красива като птица, моята последна есен
ще рони многоцветни сълзи. ...

писателче

Poesía

2005-09-19T15:33:45+03:00 148 4

Дълбока нощ...Мастилено-красива. 🇧🇬

.
Дълбока нощ...Мастилено-красива
Отгоре, сякаш мигащи свещици
звездите трепкат, като в храм.
И някъде навярно плуват, като птици ...

писателче

Poesía

2005-09-18T19:42:29+03:00 172 12

Клавиш на пиано... 🇧🇬

Клавиш на пиано...
Докоснат с дъх, погален с пръст:
Акорд!
И стон...Въздишка...Вино
с отблясъци от свещ... Красиво. ...

писателче

Poesía

2005-09-18T19:40:01+03:00 123 6

Да погаля тялото ти... 🇧🇬

Да погаля тялото ти, с тялото ми...
Искам!
Да бъде плаха нощ, в прозорецът луната
-светилник блед, да ръси млечни сенки
в косите ти, и тихо да гадае ...

писателче

Poesía

2005-09-18T19:29:50+03:00 177 4

Неспокойни катерички-в парка... 🇧🇬

Неспокойни катерички-в парка
от клон на клон, в тревата търсят нещо.
И свраките са надменно важни
облекли официалните костюми.
Лъха вятър...Сипят се листата. ...

писателче

Poesía

2005-09-18T19:29:40+03:00 106 2

Толкова дълго се молих за тебе... 🇧🇬

Толкова дълго се молих за тебе...
Не усетих кога е догоряла свещта ми
и обляла със сълзи моите стиснати пръсти...
Не откъсвах очите от всички икони.
И все шепнах...Господи, чу ли ?! ...

писателче

Poesía

2005-09-18T19:25:54+03:00 189 6

И този звън въздушен... 🇧🇬

И този звън въздушен...
Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,
проникващ в всяка гънка
на длан, прилепнала в дланта ти...
И твоят зов смирен, и твоята молитва ...

писателче

Poesía

2005-09-14T21:44:15+03:00 115 4

Пробуждам се.... 🇧🇬

Пробуждам се....Пред мене са икони.
И аз съм благодарен, всеки ден
е дар от Него....Усмихвам се полека,
и галя малкият портрет
/...макар, че нямам твоя снимка!.../ ...

писателче

Poesía

2005-09-14T21:44:05+03:00 148 6

С последните 10-12 лева... 🇧🇬

С последните 10-12 лева,
купих вино, а на децата –сладкиши...
И пихме, и беше светло и топло...
Прахосник съм...А идва и зима!
Но нищо...Нека така съм орисан! ...

писателче

Poesía

2005-09-14T21:43:56+03:00 128 12

Под устните ми, .... 🇧🇬

Под устните ми, сещам колко
всъщност ме обичаш....Кожата настръхва,
и гърдите ти копнеят ласка...
Но не е това!...Очите ни се вплитат,
и рони звън една камбана ...

писателче

Poesía

2005-09-14T21:43:49+03:00 168 4

8 мм... 🇧🇬

8 мм...Дулото е потъмняло
както и очите ми-навярно...
Днес, цяла сутрин гледам в цевта му.
И спорим все още...До кога ли ?
...А моите деца ядат солети... ...

писателче

Poesía

2005-09-14T21:30:53+03:00 121 2

Вали...Безнадеждно... 🇧🇬

Вали...Безнадеждно...
Иде пак есен, мирише на влага, и гнило
лъхти от блатата на умрели надежди.
Плаче прозорецът, стичат се сълзи
правят по него сребристи пътеки. ...

писателче

Poesía

2005-09-14T14:49:26+03:00 133 8

Колко е нежно да бъда със тебе... 🇧🇬

Колко е нежно да бъда със тебе...
Гълъбите кацат наблизо,
и се преструват, че са дошли за солети...
Катеричката се усмихва свенливо
и с опашката си крие очите... ...

писателче

Poesía

2005-09-14T14:49:16+03:00 190 4

Много път извървях...Да те срещна! 🇧🇬

Много път извървях...Да те срещна!
И с курвите бях, и повръщах в кръчмата нощем.
Сервитьорът ме риташе злобно и дълго,
баща ми не ме пускаше вкъщи...
Трошах с юмруци прозорци и чаши. ...

писателче

Poesía

2005-09-14T14:48:59+03:00 194 12

Следваща част от Първа час на романът 🇧🇬

... Вече е сутрин.
Сива, мъглива, като вчера, като всеки ден.
Празна сутрин. Хората отвън бързат все така, свити в палтата си. Аз не бързам за никъде.Тука е топло, мирише на цигари и мръсно, но все пак е по-добре, от колкото вън.Стоя до прозореца, както всяка сутрин, пуша и гледам .
Не бързам за ник ...

писателче

Prosa

2005-08-13T14:54:15+03:00 170 28

част от Първа част на романът ми "Да погледнеш утрото с омраза" 🇧🇬

ПЪРВА ЧАСТ
Тогава живеехме в онзи бедняшки квартал пред Затвора, в къщите между улиците "Габър" и "Враня". Още не знаех, че кварталът е бедняшки, такива неща в онези години не се приказваха, пък и всички квартали си приличаха горе-долу. Вярно, че я имаше и онази част от тогавашна София, която нарича ...

писателче

Prosa

2005-08-11T01:59:44+03:00 197 32

ЕСЕН

писателче

Fotografía

2005-08-07T21:10:04+03:00 265 20