писателче (Светослав Иванов) - Obras

МИРИС НА СТРАХ 🇧🇬

4 и 40.
С мъка различавам стрелките, нищо не се вижда, полумрак. Отвънка се изцежда някаква светлина, като замръзнала мъгла. Чу се караула, трополят отвън, отиват сигурно за смяна на постовете. Има още време. Тъмно е. И пълно с дишане. Някой бълнува. Казва нещо, не се разбира, само скимтене с извивк ...

писателче

Prosa

2005-03-04T10:00:45+02:00 165

Така ли съм орисан? 🇧🇬

Така ли съм орисан?…На перона
с букет цветя да махам след вагона -
последният, стопен във коловоза.
По който не посмях да тръгна…
Увяхнаха в ръцете ми цветята. ...

писателче

Poesía

2005-03-03T10:31:58+02:00 145 4

Затворен ресторантът 🇧🇬

Затворен ресторантът.
Прибират се и пияните.
Хълцукат тихичко из тъмното,
опипвайки света със длани.
По чергата на сенките, ...

писателче

Poesía

2005-03-03T10:30:50+02:00 134 8

Погребан под одеалото затихвам... 🇧🇬

Погребан под одеалото затихвам.
Вещае зима тъмния прозорец,
зад който шумно душат ветровете.
И сякаш скрит, заровен под чаршафа
усещам своя дъх на гонено животно, ...

писателче

Poesía

2005-03-03T10:29:45+02:00 117

Предчувствие 🇧🇬

Животът всеки ден се разрушава,
превръща се във навик, пошла скука.
Продадохме иконите за вино
и пием утрото до капка.
А пълни са кръчмарските ни чаши!… ...

писателче

Poesía

2005-03-03T10:28:11+02:00 153 4

СЪС ЯТАТА ЖЕРАВИ ПОТЕГЛЯМ... 🇧🇬

Със ятата жерави потеглям.
Пушат изгорелите стърнища.
Вятърът разнася черни врани,
както пъдя свойте мисли.
Жеравите плачат на раздяла. ...

писателче

Poesía

2005-03-03T10:26:57+02:00 124 6

ЗАПЕТАЙКАТА 🇧🇬

Колата пак загря. От капака започнаха да се издигат бели кълба пара, шофьорите около нас започнаха многозначително да правят гримаси и да подсвиркват с клаксоните. Явно беше, че няма да можем да стигнем до работата с нея, ще трябва да се вика “Пътна помощ” и тъй нататък. Разправии само. Като не върв ...

писателче

Prosa

2005-03-03T09:46:37+02:00 157 6

ВЪЗМЕЗДИЕ 🇧🇬

Дъщеря ми е на 17 години.
Неочаквано бързо порасна. Или аз остарях неочаквано. Все едно. Времето е минало някак. Не си спомням как - в работа, ракията вечер, лошото настроение сутрин, умора, депресии, грижи за хладилника и телефона. Парното не съм го плащал от една година. Все някой чиновник ще се с ...

писателче

Prosa

2005-03-03T09:44:51+02:00 126 6

ЧЛЕН 4 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС 🇧🇬

- Как се стигна до тук ли ?... Ами...дълга история. Знаеш ли впрочем, как започна всичко? Няма да повярваш! Но е истина ! Ами, пътувах до Своге по работа....На връщане имах около половин час до влака, пих кафе, после реших да хапна нещо на гарата. В ония...нали ги знаеш - гаровите закусвални. Взех с ...

писателче

Prosa

2005-03-03T09:43:25+02:00 151 2

КАТО КАНАТА ОТСРЕЩА-ПРАЗНА... 🇧🇬

Като каната отсреща празна,
сред фасове и дим, и женски кикот, пияна
душата ми мълчи, а вънка се разсъмва.
Посрещнах утрото…не съм го срещал. Тука
пак пих, димях и май, че плаках…Съмна. ...

писателче

Poesía

2005-02-18T16:22:06+02:00 130 6

Ти си въздушна, прозрачна и лека... 🇧🇬

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти - ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата ...

писателче

Poesía

2005-02-18T16:16:54+02:00 118 4

Натюрморт 🇧🇬

Задрямал е градът. Неделя, жега...
Дори в кварталното ни кафене
заспал е зад бутилка бира
самотен скитника и неговото псе.
Не го и пъдят, няма за кого. ...

писателче

Poesía

2005-02-18T16:15:17+02:00 105

УТРОТО Е СИНКАВО, МЪГЛИВО... 🇧🇬

Утрото е синкаво, мъгливо.
Парят ми очите-нощ безсънна.
Ситнят кучета навън и хора,
свели погледи надолу
пъплят без посока. Булевардът ...

писателче

Poesía

2005-02-18T10:44:50+02:00 121 2

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА 🇧🇬

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА
“Сивият кон” е една кръчма по Новия булевард, не знам даже и как се казва, построиха го, като строяха метрото. Съвсем обикновена кръчма, както е обикновено, впрочем и всичко около нас… Между “Опълченска” и “Христо Ботев”. Не е нищо особено, просто ми е на път, като ...

писателче

Prosa

2005-02-16T10:12:28+02:00 153

ПРОСТИТУТКИТЕ 🇧🇬

ПРОСТИТУТКИТЕ
на Янко Чавеев
- Сигурно не си за пръв път при нас, а ?...Знаеш каква е процедурата, нали?
- Не съм била задържана до сега
- Браво на теб! Добро момиче си ти, още като видях го разбрах ...

писателче

Prosa

2005-02-16T10:11:05+02:00 221 6

ОЧИТЕ МИ СА МЪТНИ.... 🇧🇬

Очите ми са мътни…Лъкатуша.
Не се сърди, защото аз към тебе крача.
И падах и вървях…Нозете ми безпътни
ме водеха по дупки, по пияни булеварди…
И бях изкалян, падах под нозете ...

писателче

Poesía

2005-02-16T09:57:06+02:00 141 2

КАМЕННИ КУЧЕТА 🇧🇬

Като кучета зли ветровете
вият, лаят... в душата ми болната.
И оттеква дълбоко скимтенето -
зверове са въпросите - хищници.
Пещера ли съм аз...пропаст ли ? ...

писателче

Poesía

2005-02-16T09:55:47+02:00 126 6

АЗ СЪМ ГОЛЯМ И ДОБЪР. 🇧🇬

Аз съм голям и добър,
исполин белобрад, очите ми - мъдри и топли.
И ръцете ми сякаш светят сами
и ги вдигам над вас... Нека Бог ви помага!
Днес съм спокоен и днес ви обичам. ...

писателче

Poesía

2005-02-16T09:54:45+02:00 139 6

Небето избледнява... 🇧🇬

Небето избледнява…Ето-иде утро.
И мина нощ безсънна, парят ми очите
изпълнени с вина.
Спомнях си за дните…
Край мене, като цял керван каруци ...

писателче

Poesía

2005-02-14T15:00:17+02:00 129 4

ХРАЧКИ ПО ТАВАНА 🇧🇬

“---има неща, които не можеш до забравиш”
Прозорче… . Малко, като дупка в стената. Отвънка с решетки. Четири на брой. Лепкави са на пипане, лепкави от студ. Ако ги държиш по - дълго кожата ти ще остане по тях. С тел като зъби, или нокти на звяр. Покрита със скреж. От лампите скрежта изглежда като от ...

писателче

Prosa

2005-02-14T10:45:17+02:00 174 10

* * * 🇧🇬

Спря да вали…И птици запяха.
Пролетта диша вън, дърветата млади и потни.
Искри всяка капка по тях. Вятърът люби се с облаци
и те свенливо се дърпат. И е светло, и синьо е…
Ангели бели се спускат и милват цветята, ...

писателче

Poesía

2005-02-14T10:43:17+02:00 147

ТОЗИ ДЕН... 🇧🇬

Този ден, небето е сиво и мъдро
като брада на магьосник - остарял и забравен,
надвесил чело над безнадежното утро.
Ситно вали и мокри бедните цигани
край кофи със смет, повлекли грижи и кучета, ...

писателче

Poesía

2005-02-14T10:42:18+02:00 170

КАТО ЗАДЪХАНИ КОНЕ 🇧🇬

Като задъхани коне, пръхтящи, потни
сезоните препускаха и ето - пръскат бяла пяна
дърветата, миришещи на страст, и сякаш първа младост
опитват трепети и нежни ласки.
И въздухът е чист, проплаква дъжд и сипе благост ...

писателче

Poesía

2005-02-11T14:07:28+02:00 126 10

НЯМАМ КАКВО ДА ВИ КАЖА... 🇧🇬

Нямам какво да ви кажа…
Не искам вече никой да бъда.
Челото ми е напукана нива.
Годините сяха бурени в нея.
В прозореца гледам и ми е скучно. ...

писателче

Poesía

2005-02-11T14:06:19+02:00 190 2

КУПОН 🇧🇬

КУПОН
“Деца, последно време е…И колкото сте слушали, че иде Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това се познава, че е последно време…”
Сборно послание на Йаков 2:18
-Дай първо, кажи какво ще му пийнем…Ей, майка му стара, доживях да се видим!...Ама и ти си един, ако не те потърс ...

писателче

Prosa

2005-02-11T12:34:43+02:00 180 6

ЖАЛКИ ХОРА 🇧🇬

ЖАЛКИ ХОРА
Гарата бе изпълнена с мъгла, релсите блестяха, заскрежени сякаш.Отгоре-прожекторите бръмчаха, замрежени, ледени, сини.
И сняг прехвърча. Мирише на гара, на влакове, на хора и кенеф
Пикаят навсякъде, дори и през студа пак си мирише.
Както всяка гара. ...

писателче

Prosa

2005-02-11T12:30:10+02:00 160

като моите дни... 🇧🇬

Като мойте дни,
еднакви,
капките сълзи
се стичат.
Падат. ...

писателче

Poesía

2005-02-09T15:32:07+02:00 174 12

ИЗМОРЕНА, ДУШАТА МИ... 🇧🇬

Изморена, душата ми приседна на прага
като беловласа старица, треперяща и прашна.
Тихо съска часовникът-закачен на стената.
Спори за нещо със престарелия паяк.
Тихо е и нека е тихо - не ми се говори. ...

писателче

Poesía

2005-02-09T13:09:12+02:00 141

КАТО РАНЕНО ЖИВОТНО ЗАЛИТАМ.... 🇧🇬

Като ранено животно залитам...
Пред очите ми танцува светът
като разгонена курва...
И залитам, и падам, ръцете протегнати
драскат въздуха, ...

писателче

Poesía

2005-02-09T12:52:08+02:00 124

ДОГОВОРЪТ 🇧🇬

ДОГОВОРЪТ
“Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за това?
Сърцето му е заето с това, да прокарва браздите, и грижите му-за кърма на телците”…
Книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов
Гл.38, 25-26 ...

писателче

Prosa

2005-02-09T10:00:06+02:00 133

ЧИЧО МИЧО 🇧🇬

ЧИЧО МИЧО
Все още има и обущари из София.
Има ги и още онези техни работилнички- с миризма на лепило, стари обувки и залепени изрезки от вестници със стари футболни отбори.
При чичо Мичо, на пожълтялата и опушена стена има и една още по-по пожълтяла снимка на Сталин.
Сталин гледаше сърдито над муста ...

писателче

Prosa

2005-02-09T09:57:29+02:00 157 4

ДА БЪДЕШ ТАЙНО ВЛЮБЕН... 🇧🇬

Да бъдеш тайно влюбен - скрито цвете
да сее аромат във тебе,
когато есента разнася топли багри
под сините простори.
И ти да сещаш - сетен звън и сетен полъх ...

писателче

Poesía

2005-02-08T15:09:59+02:00 242 8

ще подсвирна, уж случайно, с вятъра... 🇧🇬

Ще подсвирна, уж случайно, с вятъра.
Ще подритна дръзко шумата.
Тя ще ми отвърне в съскане
- ехото на жълти спомени.
Ще отчупя над главата клончето, ...

писателче

Poesía

2005-02-08T15:08:35+02:00 116 2

БИГ БРАДЪР 🇧🇬

“БИГ БРАДЪР”
Много е студено, не си чувствам краката.
Като падне тая замръзналата мъгла над София,не знам дали си забелязал, но сякаш всичко посивява и се сковава. И хората- тоже. Знам, правили са ми такива забележки-че използвам руски думи, ама това си ми е от времето. Аз съм от друго поколение, не ...

писателче

Prosa

2005-02-07T20:22:08+02:00 225 10

ИЗДРЪЖКАТА 🇧🇬

Събудих се пръв.
Не знам дали беше рано, или навън бе мъгливо, но в стаята беше сумрачно, сиво и някак мръсно. Сигурно защото дрехите ми се търкаляха на пода. Не помня как съм се съблякъл. От снощи почти нищо не помня. Апостол още спеше на канапето, устата му беше широко отворена, от гърлото му мъчи ...

писателче

Prosa

2005-02-07T16:35:44+02:00 148 2

НЕ ОБГЛЕЖДАЙ УЛИЦИТЕ НА ГРАДА 🇧🇬

“ НЕ ОБГЛЕЖДАЙ УЛИЦИТЕ НА ГРАДА…”
“Не обглеждай улиците на града, и не скитай по пустите му места”
книга: Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 9:7
-Ще черпиш ли една бира ?
Вдигнах глава от вестника. Беше млад мъж, висок и як, дори-огромен. Не изглеждаше като скитник, спортно облечен, изглеждаше уморен ...

писателче

Prosa

2005-02-07T16:33:03+02:00 148 8

Ще вали... 🇧🇬

Ще вали…Приклекна отгоре небето
черно и сиво, рошаво, диво и страшно.
Птичи ята неспокойно се стрелкат
нагоре-надолу, търсят скритото слънце.
Клатят дърветата изгорелите клони ...

писателче

Poesía

2005-02-07T16:30:54+02:00 145 6

Лекари, бели престилки.... 🇧🇬

Лекари, бели престилки…Коридори, изпълнени с болка
Мирише на болест и бедност…Като паяк облещен
страхът наднича от всяка скамейка
- старци,
деца, ...

писателче

Poesía

2005-02-07T16:27:50+02:00 143 8

ДЕНЯТ Е СЪНЯТ НА ЗВЕЗДИТЕ 🇧🇬

Денят
е сънят на звездите,
а ето, че вече са будни.
В твойте коси
прозорецът плъзга сребърна сянка. ...

писателче

Poesía

2005-02-02T09:11:38+02:00 162 6

БИХ ТИ РАЗКАЗАЛ.... 🇧🇬

Бих ти разказал за прашните пътища,
във които вървях.
За коловози и спирки,
за гари без никакви влакове.
Бих ти разказал… ...

писателче

Poesía

2005-02-02T09:08:35+02:00 210 8