ЧЛЕН 4 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

-         Как се стигна до тук ли ?... Ами...дълга история. Знаеш ли впрочем, как започна всичко? Няма да повярваш! Но е истина ! Ами, пътувах до Своге по работа....На връщане имах около половин час до влака, пих кафе, после реших да хапна нещо на гарата. В ония...нали ги знаеш - гаровите закусвални. Взех си две кебапчета и салата, и бира, де !... Като казах бира, да викнем по още едно пиене, а ?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

-         Аз не искам повече, но за теб... Извикай сервитьорката!

-         Мерси много, ще я видя ей сега!...Да не ти казвам, ама...нали знаеш, напоследък нали не съм на работа...с парите...такова...

-         Не се притеснявай! Аз ще платя всичко.

-         Благодаря ти, приятел!

-         Разказвай...слушам те!

-         Какво да разправям...А, та говорих...Нашата история, тоест моята история ...знам ли вече, започна точно от тази закусвалня в Своге и ония кебапчета...Викам да му кажем по едно "Наздраве”, а?

-         Наздраве!

-         Ти си приятел, наистина..Знаеш, ония мръсници, дето ми се правиха на голямата работа...после- един по един се изхлузиха...Скриха се като плъхове...един вид, срамуват се от мен, разбираш ли...А аз няма от какво да се срамувам...това, което аз разбрах, всички го знаят, но никой не иска да го каже, ей от там е проблемът. Всеки се прави на алтав, гледа си кочинката, вре се в мръсотийката си и това е !

-         Разправяй, остави ги сега другите...Всеки си знае.

-         И ти си прав, приятел. Има една приказка - “Всяка коза - за свой крак” Като се замислиш, какво точно значи, не е ясно...Какви кози, какви крака...ама идеята я приемам. Сред тази джунгла, трябва да си звяр, хищник, дивак...и не знам още какъв, за да оцелееш. Това го разбрах аз, за своите 43 години...И ти го запомни - ще ти бъде от полза!

-         Не ми давай съвети сега...Както и да е, разправяй...

-         ...Хапвам значи, кебапчетата, пия си кротко бирата...Даже и вестник си взех. Да си пътувам, разбираш ли нормално. И влакът си дойде по разписание, и празно купе си намерих...а бе, с една дума всичко е точно. Качвам се, сядам, паля си цигарата, влакът си тръгва, никой не се вре в купето ми, седя си, пуша си...

-         И какво ?

-         Какво...какво? Нищо. Хайде, ето  го момичето... Приятел, дай да ти викнем и на тебе едно от същото, да не ме гледаш така...като кон на празни ясли, дето му разправят хората. Майтап, нали ме разбираш?

-         Не искам...Май доста пихме до сега

-         Пили сме. Ти ако знаеш какво значи пиене братчед...Имам познати...дето...Ама, няма проблеми. Щом не искаш, значи не искаш ...Моме!...Моме, от същото още веднъж...Ето, няма проблеми. Ще донесе момичето, я я виж какви цици е издокарала само.

-         Много си започнал да пиеш, май...

-         Не бе, няма такова...ама нали се видяхме... Развълнувах се, значи...Ти си ми остана приятел, а другите...нали ти разправях...

-         Да, каза ми...Нищо, давай нататък.

-         Та, седя си аз...По едно време, майка им и кебапчета, като ме присви коремът, ама болки ти казвам...Свивам се, гърча се...Корем, ама корем ти казвам...Болки!

-         А стига бе!

-         Сериозно!... И както съм свит като червей, нали ме разбираш...едвам - едвам отивам в клозета....Ще се изтърва по коридора, да стана за резил на хората...нали ме разбираш, напъва ме яко...

-         И какво?

-         Наздраве, приятел!...Браво, мойто момиче, пъргава си...И в леглото ако си такава...грешка нямаш!...Майтап бе, да не се стегнеш сега?

Сервитьорката ни огледа с презрение и мълчаливо се върна към бара.

Трябваше и аз да си взема едно. Или две...Все едно. Нямам какво друго да правя. Не се бяхме виждали от години, срещнах го случайно до “Руски паметник”, от други бях чул, че се е развел и че вече за нищо не става. И аз за нищо не ставам. И аз се разведох, и там ги надробих едни....Сигурно и за мен говорят така...Интересно ми е, защото той беше свестен човек, поне така изглеждаше по онова време...И на сватбата ходих, и като сме седели на приказка, все това съм разправял - “Има и щастливи семейства!”

А то?

-        ...И значи...Облекчавам се мощно...Едно “рядко щастие” ме е подгонило...да не ти разправям и да не влизам в подробности...Клеча като куче и пъшкам, а насреща, нали се досещаш, вместо тоалетна хартия, както се следва...някой нарязал хартийки...И докато пъшкам се заглеждам, нали се досещаш, отсреща гледам, някой изрязал  по размери...ясно ти е, нали...страница от някакъв закон. Гледам, членове, алинеи...седя си на клекалото и се зачитам, нали ме разбираш?...

-        Четеш в клозета, значи?

-        Чета! Чета някакъв закон, ей така, да не мисля, какво е потекло от мене и какви са тия, нали ме разбираш кебапчета.

-        И?

-        Чета, знаеш ли кое? Член 4 от Семейния кодекс.

-        Оф!...Май пийна повече!

-        Не бе, приятел, няма майтап! Даже ще ти го кажа наизуст, така ме разстрои, че го запомних веднага...А аз и тая хартийка я пазя! Пазя я, вярно! И си я чета от време на време...Чакай, ти не ми вярваш?!...Ще ти я кажа веднага, да видиш!

-        Какво ще ми кажеш? Законът ли ще ми декламираш сега?

-        Това е разковничето, брат! Не случайно започнах от там...

-        И какво, значи ?

-        Цитирам, братчед! Цитирам по памет:

 “ Основни функции на семейството са : раждане, отглеждане и възпитание на децата, осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и условия за изпълнение на трудовите  и обществените им задължения, създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие, полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството”...

-        А стига, бе! Направо ме разби... Ама верно си го запомнил, а?

-         Сигурен съм, че верно...Знаеш ли, от тогава съм го чел много пъти...И колкото го чета, все ми се иска да разбера какво е написано...Къде съм аз, къде е жена ми...къде сме ние заедно...въобще, нали ме разбираш?

-         Ама наистина, от кенефа и го запомни ?

-         Не, аз си взех това листче...предназначено за кенефни нужди, нали ти е ясно?...И се връщам в купето, облекчен вече и седя.... и си го чета...Тогава, и вестника не си прочетох.

-         И какво?

-         Какво?...Нищо. Седнах да мисля върху тия неща...

-         И?

-         Няма една истина, приятел!...Да ти разправям сега, няма проблеми, ама няма и смисъл!

-         Не се караме!...Питам просто.

-         Не е въпроса до карането...Въпросът е, как живеем?...Питанката е, можем ли да създадем нормално семейство, както са го казали хората?...Хора ли сме, или изроди? Или по -простичко да го кажа...А бе, запитах се, дали съм готов да поема такава отговорност...оттърва ли ми, дето му викат хората!

-         Чакай, отиде далече...не става въпрос за това.

-         За това става въпрос!...Аз, знаеш, бях младоженец тогава...Цуни - муни, това-онова...Но това ли е всичко?

-         А кое е?

-         Ти ми кажи....Щото аз не можах да си отговоря!...Искам, ти да ми кажеш...Да те чуя и теб, все пак...и ти си минал вече по тази пътека.

-         И какво после?

-         Няма”...после”, в такива истории...Прибрах се, четох много пъти този член 4 от Семейния кодекс...

-         И?

-         И!...Разбрах, че за нищо не ставам...Това го чух от приятелите...те ми казваха, че във всяко семейство е така...да не се връзвам...

-         Ами то е така!...Навсякъде има трудности.

-         Спор няма!...Но въпросът е, ние със жена ми, как ще я караме 50 години заедно? Ако го няма член 4 от Семейния кодекс?

-         Законът си е закон...това са общи приказки.

-         Не са! Това са си приказките от живота.

-         И?!-         Нищо...Много са семействата, които не познават член 4 от Семейния кодекс и най -вече себе си не познават...

-         Ти си откачил направо! Какъв Семеен кодекс бе? Какъв член 4 те гони? Баба ти все член 4 е чела! И са изкарали по 60-70 години заедно и пра-внуци са видели!...Чуй се само !

-         Чувам се!...Знаеш, приятел, аз закони не съм чел. И от право не се интересувам. Този член 4 в кенефа го прочетох. И още в кенефа се замислих - “Какво ще е това семейство, дето го създавам, като нищо не мога да свърша от това, дето го пишат хората...” А те са го написали и е правилно. Мен това ме стъписа, не че е закон или каквото го наричат там...Но този член 4 не е някой си член от закона, това си е истина, дето ако не можеш да я изпълниш, хич и не се жени,  поне друг да не правиш нещастен !

-         А бе, я се чуй какви ги говориш! Хорските семейства все закона четат, преди да се женят... И пак, и деца си имат, и всичко!

-         Имат! Мръсници такива!...Всичко това е, приятел - лъжа и лицемерие...За това всичката ни е такава - и семействата, и направията, и всичко...Обяснявам ти!... Четох този текст, мислих...И знаеш ли, т него си направих изводите за много неща - кой съм аз, къде отиваме, какво правим...

-         И къде отиваме?

-         Никъде. Е, това е, приятел голямата истина - никъде не отиваме!

-         И какво направи, като изчете Семейния кодекс?

-         Нищо не съм чел!...Нали ти разправям,  изчетох кенефната хартийка...И се замислих - и за себе си, и новото семейство, което направих...И знаеш ли какво открих за себе си, и за живота въобще?...За брака, де?

-         И какво толкова важно разбра?

-         Нищо...Аз може да съм всякакъв, но не съм негодник. И ако някога създам семейство, то ще е според този член 4 от Семейния им закон, или каквото е там...Разбираш ли, тука не иде реч за закона, а за други неща...

-         И какво свърши ?

-         Какво свърших?...Ами седнахме една вечер, ракийка, салатка, както се следва...И, и  казах, че не съм се замислял върху тия неща...брака, де...деца и други подобни...Казах и направо, че съм разбрал, че съм един егоист и че от брака ни нищо не става.

-         Ама разказа ли за твоите кенефни истории ?

-         Няма кенефни истории...обясних ти!...Остави закона...тая хартийка ме накара да се замисля върху много неща...И ти казвам - грозно живеем, много грозно живеем!

-         И тя какво ти каза?

-         Какво да ми каже?...Разправии, простотии...Нали знаеш, как се намразваме бързо в България?!

-         И се разведе?... От една хартийка в клозета?

-         Клозетът е бил винаги в нас, просто хартийката се подала от купчината...гадости.

-         Чакай! Нещо не ми е ясно...Ама аз бях на сватбата, вие си бяхте влюбени и ...не знам си какво...

-         Да, бяхме...И сега я обичам!...Но обичта си е обич, а бракът си е нещо сериозно...

-         А стига бе!

-         Сериозно ти казвам, приятел!

-         ...Хубаво де, защо не пробва поне?...Вие си бяхте младоженци, винаги има вариант, винаги нещо може да се получи...знаеш ли от кой храст ще изскочи зайчето...

-         Няма храсти в тази история, приятел! Знаеш ли от кое ми стана гадно?...Гадното е, че наистина я обичам...Не, че нещо....такова, ама бракът е нещо значимо, това те ангажира и те прави зависим...И от себе си, от собствените действия, постъпки...не знам дали ме разбираш...И си отговорен  и за себе си и  заради другия... Въпросът, който аз си зададох бе, какво мога да и дам аз...Мога ли, готов ли съм...и баща да бъда, и да възпитавам някой си...дъщеря, син...Това не шега работа! И имах смелостта да си кажа, не че не мога, ама не ми се иска нищо, на никой да давам...

-         Страх ли те е ?

-         Не ме е страх!...Ама значи...има една такава логика...философията на свестния неудачник...

-         И такава ли има?

-         Има!...Всяка пасмина си създава теория , за да се чувства добре...Та, значи, моята дребничка философийка е, да не се набутваш в истории, където не си сам...Иначе,  получава се гадно!

-         ...И я заряза?

-         Да.

-         Наистина ли ?

-         Да, разводът си мина по взаимно съгласие.

-         И сега?

-         Сега, нищо. Пропадам си сам самосиндикално, дето му викат...Няма деца, няма къща и дом, няма проблеми...

-         Пиене, ядене...?

-         Остави това ! Това са странични ефекти, дето му викат лекарите!

Ще извикам сервитьорката.

Ще изпия още едно.

И на него ще взема...защо не?

Сега се замислих...защо пожелах да седнем на приказка с него ?

И си отговарям сам, напоследък все повече си задавам въпроси и сам си отговарям / полудявам навярно/, исках да се убедя, че разводът е нещо, което се случва на всеки.

Това исках да чуя.

Друго чух...

Не съм го чел никога, този член 4...

И не съм мислил върху тези неща.

А извън инатите ...има върху какво да се мисли.

Ще изпия още едно - две за кураж...И ще и звънна. Ще поискам среща...да поприказваме...И за децата, и за всичко останало... Ще и прочета този член от този Семеен кодекс...И  ще и кажа, че аз искам...това, че аз мога!...

-         Ще пиеш ли още едно?...Аз реших, едно - за последно!

-         Така те харесвам...За тебе винаги!

-         Ще пием!...Едно само да те попитам...Ей така, приятелски!

-         Няма проблеми, авер!...Казвай!

-         Извън приказките...извън дрън-дрън...Защо се разведе?

Остарял е. Още като го видях, бръчките и белите му коси бяха първото, което ме изненада. Но нищо не казах. После, като седнахме, видях и очите му- посърнали сякаш, овехтели някак...И сега-след този въпрос, бръчките му сякаш се издълбаха още повече- запали  цигара, отпи от чашата, сякаш гузен.

-         Не знам дали ме разбираш, приятел... Искам да ти кажа, че...аз може и всякакъв да съм, и много кусури да имам...Но аз съм човек, не знам дали ме разбираш....Когато не си готов да правиш нещо, не го и прави....Иначе става гадно, много гадно и грозно...

-         Грозно?

-         Да, грозно!...Може и да сме боклуци, но не сме мръсници...така си мисля поне аз...А е пълно с много мръсници, вярвай ми !

-         Нещо много си го зациклил, друже...

-         Поне си казвам, каквото ми е на сърцето...А ти, драги...ти правиш ли същото ?!

-         Нищо не правя, нали знаеш....

-         Знаеш ли какво важно нещо разбрах?!...Че всъщност хората се женят от страх и от егоизъм...Болшинството от хората, казвам! Страх да не бъдат сами, и егоизмът да бъдат с някой....

Момичето донесе още две чашки.

На моята, по ръбчето имаше следи от червило.

Ще и направя забележка, като се появи пак.

Мърли, знаят да си слагат надценки, а да мият чаши-не могат!...

Мама им мръсна!

Нищо, наздраве!...

Каквото такова?

И на този член 4  наздраве....и на всички - наздраве!

Когато пиеш откровено, това си е също откровение, нали?

На никой няма да се обаждам...свършена е тя...

Как го каза?-“...Страх и егоизъм...”

За нищо не ставам...Наздраве, приятел!

16.11.2004 г.