КУПОН

                                                     КУПОН<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                   “Деца, последно време е…И колкото сте слушали, че иде                                     Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от                                  това се познава, че е последно време…”

                                                           Сборно послание на Йаков 2:18

            -Дай първо, кажи какво ще му пийнем…Ей, майка му стара, доживях да се видим!...Ама и ти си един, ако не те потърси човек, няма с месеци, значи, де се сетиш да звъннеш

            -А бе, нали знаеш…Много работа, не е за разправяне

            -Работа, работа…Ти още с тия платове ли се занимаваш?...Мани ги, нали ти казах-няма да тръгнат!

            -Не знам, късно е вече…Без пари съм ги взел, ти знаеш, ама много бавно се харчат

            -Народът няма пари. Пък и вече кой шие, бе мой човек!...Всичко е конфекция вече, парцалки –марцалки, Турция, Гърция, това-онова…

            -А…Аз на народа не чакам. Само с фирми…Да си ги шият, да си ги правят, тяхна си работа…Иначе да продаваш в магазина- умряла работа! Дай два метра, дай три метра…Ама ще ги пласирам, още малко остана…Хванал съм едно аверче, има шивашки цехове в Златоград. На него разчитам, да дойде и да вдигне всичко…Само ядове с тия парцали !...Мани това, я разправяй какво правиш, бе!...Разбрах, че пак сте беснували на теферич някъде, един ден видях Тошко Кондов, та той ми разправя…Вика, голяма работа беше, чак такова осиране не сме правили никога! Страхотен купон, голямо, вика, ядене- пиене ! Разправяй да чуя, разправяй!

            -А бе, то не е много за разправяне…Срамотии направо, ама каквото е!...Избра ли си нещо, приятел, аз ще взема една “Столичная”, с доматено сокче, и щом ще е водка, по руски- и руска салата…Кажи на теб какво да ти взема?!

            -Ще ми вземаш! Аз ще почерпя, че вярно…покрай тая работа, не съм ти звънял, стана сигурно месец

            -Не си я ! Абе…отпусни си от време на време душата!...Идвай с мене, знаеш ли какви купони си правим…Може за три дни, ама ти пълни душата за месец!...Стига с тоя бизнес, ще се напълниш с пари, ще се уплашиш и ще гушнеш букета накрая!

            -Да бе, ще се напълня с пари!...Напълнил съм се!...И точно ти ли ги разправяш бе, мама ти хайдушка!

            - Ха-ха-ха!...Виж какво ще ти кажа…За да ти върви работата, трябва и другата работа да не я изоставяш!...Хей, девойче…ела тука, моето момиче!...Ох на батко-о…!

Сервитьорката дойде, беше младо момиче, с къса поличка. Гърдите и бяха малки, но стегнати. Взе ни поръчката и се отдалечи, усмихната любезно.

            -Ей такова приятел…ей такова ми трябва, да ми радва окото!...И работа ще ти върши, и ще си го чукаш, и всичко. Дай му една заплата, и си го дръж като цвете…

            -Мани, изоставихме се!...На времето-знаеш- всяка вечер, нямаше празно!...А сега какво…Работа, работа…Прибереш се, каталясал направо…жената се цупи, децата не нервят…И това ако е живот, а?

            -Не е, ами! Аз какво ти разправям?!...Идвай с нас, знаеш ли какви джамбурета си правим…Ще те запозная с Васко, ти го знаеш, ама не се сещаш…Другите ги познаваш, наши момчета!...Събира ме се, карти, поркане, майтапи…По мъжки. Някой път водим и курви, ама…не става. Вечерта се разваля, нали знаеш…Трябва да им обръщаш внимание, да се съобразяваш с тях. Ако ще са мадами, поне проститутки да бъдат, поне знаеш…Иначе, дето вика Василев- “да не смееш да се изпърдиш заради тях!”…Ама и той е един…Е, последния път- той оцапа работата, с неговите пиянски акъли…   Много започна да пие Василев,… мно-ого ! Направо не мога да го понасям, като зацапа фаровете, става страшно леке…Но иначе е много свестен човек. Много точен, при него няма пет-шест. Като е трезвен, е кротък, коректен, никога няма да посегне, или нещо такова. Ама като глътне малко повече, и какво му става-не знам... Озверява направо. Все едно…всеки си знае, аз ли да давам акъл…

Всичко е добро, щом завърши добре.

Само дето ни се развали купона, за това ме е яд. Пиянска история, ама какво да ни правиш…

            …Бяхме се събрали на вилата на Васил,… Васил Янев, бе-знаеш го!... Дето му откраднаха Опела, с магазинчето за бои и лакове…А, същия!...На Борката брат му…То не му е вила, в това село живеят баща му и майка му…ама той ги изстрелял в София, да се радват на внуци…Селска къща, ама той я поттегна…дограми, локално парно си има, едно-друго…Та там де, там се събрахме! Нашата си тайфа, карето за карти.

Аз, Василев, Васко Янев и Тодор Кондов, оня-застрахователя… А тогава, тогава ти казвам, беше се отворило едно хубаво време,слънчево, тихо… Обажда се значи Васко, вика: “Стига сме се свирали по апартаментите, да ни гледат жените…Хайде, аз старите съм ги докарал на гости, имаме си терен, на теферич…дето му казват!”

И като се разбрахме, всеки пали колата, пълни багажника- ама то пиене, ама то- ядене, не ти го побира главата!...Честно ти казвам!... Тошко Кондов докара от неговото вино-черното, тежкото, една туба от 20 литра. И една дамаджана ракия-сливова, те неговите старци са от Троян, не бе- от Тетевен май бяха, ама страшна ракия!...И мезета, то пържоли, наденици, салами…Знаеш, че обичам софрите, ама като се събрахме,            като изсипахме всичко на масата, седнахме и започнахме да се хилим!...

То цяла рота, един месец може да се храни с това чудо!...

И като започнахме- едни скари, едни барбекюта…Умирисахме и окадихме селото, кучетата се събраха около оградата да душат…Ти, на Васко не си ходил на кащата- до Златица е, пътят е кофти, ама с джипа го вземам за час…Баща му, нещо рода си има с Дон Цеце, нали ме разбираш…вилаета е наш, няма кой да те закача за нищо…Иначе:- чудна е !- и кладенец има, и механа- битово направена, с чергите му, с еленските рога, нали ти разправям- той си и мераклия човек!...А и баща му и майка му-нали си старуват там, градинка, цветенца, плодни дръвчета…Някой път ще те взема с нас, да видиш каква веселба правим…само по мъжки. Няма жени, няма деца…никакви лигави истории!...Само ядене и пиене, карти…като ни писне!- айде в гората да стреляме с пушката! Той Васко си е и ловец, нали ти разправям, има пушка-“Мозберг”и още две други, в механата- елени, сърни, препарирани разни…лисици и порове.

Мераклия човек!...

А  гората да знаеш…Тишина, въздух, няма джан-джун!.. Ходиш, ходиш, главата ти се замайва от чистия въздух, все това им разправям-“За какво сме се заврели в тия апартаменти, за какво са ни всички чудесии, дето ги правим?!..Ето ти къща на село, с джипа за час и сме в София, какъв ти е значи проблема?!”

И си е така, мой човек.

В градът човек губи животинското, природното в себе си.

Като цвете в саксия. И два метра да израсне, пак си е хилаво, болно…

В Балканът е друга работа-водата ти и вода, въздух, птички.

Като пуснахме дамаджаната в кладенеца, за 15 минути и стана сълза…А и друго!- там, от въздуха, от тишината- до кило ракия на човек го докарахме, ама-нищо ти няма!..

Сутринта се събудихме- кукуряк!

Няма да те цепи главата, няма да ти е гадно. Ставаме, значи сутринта, рано- по изгрев, там се наспиваш,  още щом легнеш…Пихме кафе, поизчистихме масата малко, и пак! Василев вика: “Дай да я почваме, гледай що ядене ще остане!”.

И пак!...Вместо закуска- пържола!... Цвърчи скарата, не ти е работа!...Селяндурите сигурно са им пресъхнали устата, то арамоти, то заливки с вино отгора- както си е по книгите, значи…И по кана вино, ама ти е кеф, кеф, нали ти разправям!...От селото се чува как пеят петлите, козичките дрънкат със звънците, една тънка мъгла се е спуснала…

И тихо, спокойно…

То там хора не са останали…само баби и старци…И цигани има, мама им мръсна!...Ама за това-после!...

            -Водките, моля !- младото, на лъскава табла беше подредила- доватен сок, черен пипер и солчица, руските салати- отделно…

            -Бра-аво, пиленце сладко!....Браво-на батко!

Бръкна в джоба си, и и даде една синя банкнота.

            -Стига! Нали се разбрахме, аз черпя!

            -Добре де !...Това е …сладкишче, да се почерпи мойто момиче….Нали така, кукло ?!...Как се казваш, миличко?

            -Христина се казвам…благодаря за сладкиша!

            -О-о!...Ти само сладкиши да искаш…татко ще ти даде един голям-голям сладкиш!...Какво ще кажеш, душице?!

Сервитьорката се обърна и си тръгна, без нищо да каже.

            -Курвета!...Наздраве, приятел!...Наздраве!....А за платовете, имам нещо предвид…ако стане-веднага ще ти звънна….Нали знаеш-няма да се оставяме!...Та чакай, сега да ти разправям…тя е интересна история, истински екшън… По едно време,  Тошко Кондов, нашият, излезе навън да пикае… Ние си пием, бях направил карначета, значи, въртим разни дискове със стари парчета, от нашето време …И чувам нещо се трополи по стълбите, викам- тоя да не падна бе, чакай да видя!...И таман ставам, гледам Тошката мъкне …мъкне един плъх…

            -Какъв плъх бе ?!

            -Плъх ами!...Какво да ти кажа? Едно цигане, мангалин…ама малко, на 9-10 години…Тошката вика: “Гледам до джипа мърда нещо…отивам да видя, а то- навряло се вътре, таман рови из жабката”…

Така-а-а ли ?

В моят джип да се рови?!

И веднага като се извъртях:-фра-ас през муцуната!...фра-ас още един!...Онова изквича и не гъкна!...

Мамицата и му цигане, от моят джип ще краде, представи си!

Мърсок направо, мирише на пор, на такова… Както си беше на пода, от там като го грабна господина ти Василев- ритници, ритници…Онова квичи като прасе, като животно направо…И Тошко им вика: “Чакай, ще чуе цялото село!...Дай тиксо!”

Ама какво тиксо бе, ние да не сме в офиса…Василев намери въже, и парцал един, някаква кърпа…Вързахме го за единият миндер, да не мърда, с парцала му запуших устата. И цигането- не мърда!...Като препарирано- гледа, мига, Василев му цепнал устата, потече и кръв…Забърсахме кръвта, каквото е!...Сега, какво ще го правим?...Айде, наздраве, че от тоя екшън, не знам какво пак ми става…Приятел…Аз такова, аз може и мошеник да бъда, но никога, ама никога, ей Богу!- на човек в джипа няма да влезна!...Представи си само, аз този джип, има –няма половин година го търкалям, да влезе мангалин и да ми открадне…всичкото, разбираш ли, значи ?

            - Как да не разбирам…Разбирам те ясно!...Мно-ого ги мразя, такива мърсоци!

            -И аз съм така!...Такова-трепи го, хич да не ти пука!...То!-от мене!-то да краде?!...Тая няма да стане!...И Дон Цеци познавам, и всичките знам…И никой няма да одобри тази работа…нали знаеш?!...Мамицита им мръсна, окрадоха държавата, значи!... Наздраве, приятел !...За парцалите-не се притеснявай…Имам нещо предвид. За това сме хора-да се подържаме…

            -Разправяй нататък…Майка му мръсна!

            -Какво да разправям?....Значи-вързахме го, да не вика толкова…За краката, ръцете –отзад…А Василев…Представи си само!-Василев като почервеня, че като му се издуха ония ти жили…”Пали…”- вика-…камината- ще го печем!...”

Огнището има предвид…да го бутнем вътре и да го опечем живо…

А пък Васко…той пък е друг…”Дай да го изкараме, вика от тука, да го заведем в гората…И там- за пушката, за цел…”

Майката си беше ебало, приятел!...Пияни глави…Хайде, наздраве!....

            -Наздраве, приятел!

            -Тъпа история, в общи линии…нали ти разправям…Ама има и друго. Има морал в този живот, нали така, бе приятел ?

            -Има-спор няма !

            -Имен-но! Морал! Морал, преди всичко…Ти…Ти виновен ли си, че блъскаш, стана сума ти време, че блъскаш за тоя-насъщния?!...А?! …Блъскаш, ама знаеш, откъде е всеки лев, нали така ?...Блъскаш, ама създаваш…И идва тоя мангалин, не си плаща тока, не си плаща парното, нищо не плаща, само лапа от тая държава…И какво ?!...В моят джип, представи си!- в моят джип е тръгнал да рови!...Че на мен само уредбата ми струва  900 евро-ти знаеш ли ?!...И тоя мангалин, тоя плъх безподобен- цап-царап!...На моят джип, представи си?!...

            -Спокойно, не му се ядосвай!...Напълно, ама-напълно те разбирам, приятел!

            -Няма спокойно!...В тая държава трябва ред, трябва да се научат най-после правилата!...Моето-мое, вашето-ваше!...За кражба- режи му главата, и толкова!...До къде я докарахме…ама аз, приятел…ей това не разбирам!...На мене, представи си- на мене- мангасар, да ми бърка в джипа!...Тая няма да стане!....Тая няма да стнане!...И помни ми думата…Хайде, наздраве!...Май се разпалих…ама пак ти казвам-тая няма да стане!!!...Ние ще променим закона, всичко ще променим, ако трябва!...Но тая-няма да стане!...Наздраве, приятел!

            -Нервиш се нещо!...Спокойно!...И аз имах един, бачкатор…Представи си, от склада…след смяната, си намотавал платове около кръста…На пояса, да!- и отгоре-ризата…И лека-полека!- през портала…Не го знам от кога е така…ама…Хванали го, значи, водят го…”Какво да го правим?”… Гледам го-българин, един кльощав, направо-жив скелет…Колко е, викам-откраднал?...”Три метра”-разправят ми онези…”Щом е така- да ги изяде, дано се насити!”…И мойте пазванти, нали им знаеш акъла, верно, накарали го да яде…оня повръщал…не ти е работа. Като куче, го изгоних, направо…

            -Ще го изгониш я !...Мама им мръсна!...Та това-цигане…Мирясаха значи…няма да го палим това…то, плъх направо, не е човек…Василев вика по едно време, ама седнали сме значи, сипали сме си винце, да се успокоим…и Василев разправя: “Да не го трепем, че ще вземе да стане беля…Аз, вика, имам една електрошокова палка в колата, дай да я видя как действа…”

И ония, като се зарадваха…скочиха, донесоха палката… Ама то не е палка…аз не им разбирам много…Знаеш, че имам пистолет, за какво са ми тия играчки…Не е палка, ами едно, като дистанционно, с две жици отпред…Ама иначе- хвърля искра, синя-зелена, гадно изглежда…А Василев пак вика…Хайде, наздраве приятел!-Облещил, ей такива очи, и като крещи: “Дай да запалим камината!...Хвърляй го вътре!”… Страхотия ти казвам!...Както и да е –мирясахме…Ама пияни глави, нали ти разправям…И аз се бях подпалил, ама така ми беше станало злобно…Взех елекрошоковата палка…лепнах му я на ръката…Онова, нали не може да вика, само подскочи…като гърч, значи…Аз не бях виждал как действа такова…палката де, аз такива глупости не купувам…Ама се огъва…като червей се огъва, сигурно е много мощно това, ама…нали трябва да си до него, нали трябва да го допреш с тая палка!...Вятър!...Нямам им вяра на такива!

            -И аз…Знаеш какво имам…

            -Знам.Само така. Един път- ама сигурно! Няма повторение в тая работа, това не е детска градина…Един път, ама сигурно!... И да ти разправям…Значи, нашият Василев, като подскочи оттам:-“Дай, вика, нищо не правиш!...На тоя мангалин ще му направя електрошок, дано му дойде акъла в главата!”…Какъв акъл бе, циганин акъл има ли ?...Циганин, с ток ще го плашиш!...Нали от електричество живеят тия…мама им мръсна!...И кабели крадат, и ток, и какво ли пък не…Ама на мене!...от моят джип да крадат?!- тая няма да стане!...И нали ти разправям- нашият василев като взе онова чудо, като го лепна на слепоочието на цигането….С-с-с-с-ст!....С-с-с-с-с-т!...Трети път: С-с-с-с-с-т!...Онова, значи…не знам…направо му се разказа играта!.. Както беше с парцал на устата, така  измуча-“Ай-й-й!...”, ама глухо…и забели очите!

            -А стига бе !

            -Верно!...Забели очите, опъна се цяло…

Тошко Кондов вика- “Я гледай, туй се опика…!” И верно!-цяла локва направи…Не знам дали и другата работа не е свършило, с извинение на масата, ама замириса…Ах, мама ти гадна!...Сепнах се аз, да не сме го …такова. Пипам по гушата…пипам гърдите- има пулс… А то лежи като мъртво! Тошката, и той го пипа, и той го гледа, вика: “Дай да го товарим в джипа, ще го закараме някъде, вика-ще го хвърлим! “ Как ще го хвърлим, бе…ще вземе да пукне. А Тодор вика: “…Тия, вика, имат по девет живота, ако толкова лесно умираха, Хитлер щеше да ги изтреби до крак…” А пък Василев, тоя глупак, като се стегна, като се притесни…”Убихме го!”- вика!...Абе човек, абе пияницо неден!...Това е мангалин, не е човек…Какво сме убили, не виждаш ли-диша!

            -А стига бе!...Не съм очаквал от Василев такива неща!

            -Нали ти разправям- много нещо, започна да пие…И откача направо!...Да го беше видял, обикаля, пуши, кряска…”…Да отида в затвора за нищо!...” Спокойно бе, нищо не е станало. Ще му мине…Да го запомни, барем…А и тука, в този край…тука няма проблеми…Дон Цеце, тоя и оня…няма да има проблем ! Ама за какво приказваме въобще- цигането си дишаше, сърцето му биеше…От електрошока му е станало гадно…затова!...Просто-няма проблеми!

            -И какво стана?...Наздраве, приятел!

            -Наздраве!...Какво стана?...Нали ти казах още от началото…Заради акъла на Василев, събрахме софрата…Остана и вино, и ракия ,и бира… Мезето си взехме обратно, но не е в това въпроса, нали ме разбираш ?...Един път да излезем на почивка, на чист въздух, на свобода и природа…На Василев номерата край нямат!

            -Тъпа история!...С онова, с онзи плъх…какво направихте?

            -Нищо…Хвърлихме го край пътя…то ще се оправи. Циганите имат по девет души, като котките…

            -Аз и котки не понасям…Камо ли цигани…В твоя джип ли го натоварихте ?

            -В моя…Май още мирише…Ама знаеш ли какво е това…едно малко, на 9-10 годинки, а вече мирише, на животно мирише…

            -Такива са!...Гадно племе…много гадно!...Хайде-наздраве!

            -Наздраве, приятел!

                                                                                              29.03.2004 г.