писателче (Светослав Иванов) - Obras

ЖАН ПОЛ САРТР-"ХЕРОСТАТ" 🇧🇬

ХЕРОСТРАТ
Хората трябва да се гледат отвисоко. Угасях лампата и заставах на прозореца; те дори не подозираха, че може някой да ги наблюдава отгоре. Полагат грижи за предницата си, понякога и за задницата, но търсеното от тях въздействие е предназначено за зрители с ръст метър и седемдесет. Та кой ня ...

писателче

Traducciones

2005-08-06T17:07:45+03:00 248 10

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН 🇧🇬

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
-Най-добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша
-Той не иска
-Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...

писателче

Prosa

2005-08-01T19:48:57+03:00 213 24

ВЛАСТ 🇧🇬

ВЛАСТ
“ Кажи ни, с каква власт правиш това?
Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?”
Лука 20:2
-Полицай!...Хей, господин полицай!...Сложете си, моля шапката и си закопчайте копчетата! ...

писателче

Prosa

2005-08-01T19:48:49+03:00 114 4

Със червени очи-светофара 🇧🇬

Със червени очи-светофара
гледа изкъсо колите.
А те са няколко пияни таксита.
Нощ е, а часовникът пита
утре, кой-каква работа има... ...

писателче

Poesía

2005-08-01T19:45:39+03:00 157 16

В ИМЕТО НА НАРОДА !... 🇧🇬

В ИМЕТО НА НАРОДА !
- Много добре! Направо ми скри шайбата !
- Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
- Така ли ? Само такива дела ?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
- Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня. ...

писателче

Prosa

2005-08-01T08:51:35+03:00 117 4

ПРИВЕЧЕР 🇧🇬

Като буболечки навъсени, плъзнаха хората
от трамваи, от спирки, от сергии и дупки.
Мъкнат картофи жените, мъжете-навъсени,
бързат да пият, ако не заспят-ще се къпят.
Въздъхна от сладост, опожарена земята. ...

писателче

Poesía

2005-08-01T08:40:41+03:00 205 26

Залепен на скалата-отсреща... 🇧🇬

Залепен на скалата-отсреща
сив гущер неподвижно ме гледа.
Само той се радва на дивата жега.
Причерня ми...а и облаче няма.
Къде ли съм тръгнал?...С това напукано тяло ...

писателче

Poesía

2005-07-31T11:43:31+03:00 172 22

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите... 🇧🇬

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.
И снегът се прибра, на завет горе по билото.
Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.
Мина измокрено псе, и галоши провлачила бабата
крета превита надве, на бастунче подпряла годините. ...

писателче

Poesía

2005-07-31T11:07:55+03:00 114 6

Пердето-като бяла птица 🇧🇬

Пердето-като бяла птица,
- завързана се мъчи да отлитне.
Пироните са здрави и железни
А вън е вятър, облаците дишат,
целуват се сред клоните гугутки ...

писателче

Poesía

2005-07-27T22:45:40+03:00 129 8

* * * 🇧🇬

На светофарът, до пощата...живея във “Люлин”,
видях отсреща, едно полегнало куче.
Красиво такова, кафяво, на точки.
И докато чаках да мине потока
от разсърдени, псуващи хора, ...

писателче

Poesía

2005-07-27T22:45:29+03:00 128 12

Скитникът лежи на пейката... 🇧🇬

Скитникът лежи на пейката.
Две торби, количка, кучето
плези се, умислено на слънцето.
Изгревът красив във парка е.
Сребърни са клоните, валяло е. ...

писателче

Poesía

2005-07-27T22:07:00+03:00 132 16

Отлитам...Като птица,.. 🇧🇬

Отлитам...Като птица,
нагоре в бялото небе.
А там ме чакат музика и нежност.
Където ще съм ангел аз.
И когато се превърна в същност ...

писателче

Poesía

2005-07-26T23:56:03+03:00 166 16

Ще бъде неприлично хубаво!... 🇧🇬

Ще бъде неприлично хубаво!...
Изсъхналите баби ще получат удар.
Но нямам грях, не съм от тях-по пейките.
...Ще пием вино, голи на терасата.
Смехът ни ще открехне очилата на прозорците. ...

писателче

Poesía

2005-07-25T19:19:07+03:00 204 24

ИЗНЕВЯРА 🇧🇬

На Нея
Когато се завърна- ще си тръгна.
Вратата ще отворя само с поглед.
В прозорецът ще кимна, огледало
ще срещне взорът ни за малко.... ...

писателче

Poesía

2005-07-25T19:18:32+03:00 194 12

А онзи звън...Онзи звън 🇧🇬

А онзи звън...Онзи звън далечeн
долавям аз, зад ниските простори.
Където са стени, където осквернени църкви
димят, кървят, мирише на пожар и лошо...
Аз чувам Твоите камбани ...

писателче

Poesía

2005-07-25T18:04:21+03:00 140 10

Небето-като разпукана диня 🇧🇬

Небето като разпукана диня
изцапа с червено панелните блокове.
И слънцето се подпря на антените
/ кому ли са нужни, само драскат нагоре! /.
Подухна на вечер, забръмча озлобен булевардът. ...

писателче

Poesía

2005-07-25T18:03:47+03:00 122 10

Пир искам, ама истински!... 🇧🇬

Пир искам, ама истински!...
Ще поканя ония поети,
дето със листа си срязаха вените.
Оня нещастник, от гарата
дето в клозетите плачеше. ...

писателче

Poesía

2005-07-25T00:38:36+03:00 145 16

ПАНАХИДА 🇧🇬

В памет на Стефан Калицин
ПАНАХИДА
Иконите са безразлични.
За теб жалеят само свещите.
В църквата е пълно и задушно е. ...

писателче

Poesía

2005-07-10T16:49:46+03:00 138 8

Тази сутрин... 🇧🇬

Тази сутрин,
първо видях слънцето.
То беше голямо и чисто.
И се усмихна.
После потърсих и теб. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:58:51+03:00 183 14

Тишината в този миг е толкова красива. 🇧🇬

Тишината в този миг е толкова красива.
Отронва се над нас, акорд и стон
последен
на влюбена
въздишка. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:57:42+03:00 185 18

Все по-често се усмихвам на хората 🇧🇬

Все по-често се усмихвам на хората.
И те се усмихват, и става топло и хубаво.
Докосвам с ръка и небето, и слънцето.
Открих, че по тревата сутрин имало капчици.
И че залезът е красив, и някак-тържествен е. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:56:43+03:00 149 14

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето 🇧🇬

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето.
И птиците нервно летят, тежи въздухът, пълен с демони.
Събират се облаци, космати и зли като кучета.
Не ми стига дъхът, в гърдите пулсира и стене до болка сърцето ми.
Очите ми блъскат в небето, като врабче –във прозорецът. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:56:29+03:00 129 12

От взиране в тъмнината... 🇧🇬

От взиране в тъмнината
очите ми са почернели.
А аз съм част от утрото,
от залезът, от всичко...
А то е живо. ...

писателче

Poesía

2005-06-12T23:34:37+03:00 146 2

Намерих камъче във парка... 🇧🇬

Намерих камъче във парка...
Кафяво, лъскаво, красиво.
И бях щастлив, че ще го имаш.
Макар и малко, но блестящо.
...Дъждът навярно ме е мокрил. ...

писателче

Poesía

2005-06-12T23:34:28+03:00 148 18

Тази сутрин паркът е мокър и тъжен 🇧🇬

Тази сутрин паркът е мокър и тъжен.
Само свраки се разхождат из него.
Пейките са потъмнели и мокри- сълзите
на разлюбени влюбени и жални несрети.
Аз дойдох, а какво ли намирам в алеите? ...

писателче

Poesía

2005-06-12T23:30:49+03:00 131 6

На теб 🇧🇬

На теб
Отгоре, като ангели се носят
две птици, гасне тиха вечер.
В прозорецът говори булеварда,
все още...Скоро ще утихне. ...

писателче

Poesía

2005-05-30T22:54:47+03:00 367 22

ГАДНО 🇧🇬

ГАДНО
Преминаха лалетата...Разцъфнаха.
Разтвориха листчета цвят...Повехнаха.
Сега продават в магазините,
ония-скъпите и вносните... ...

писателче

Poesía

2005-05-30T22:54:24+03:00 241 10

ДЪЖД 🇧🇬

Полудели са тревите...Дъжд.
Пропука се небето като нива,
през лятото-по сушавото време.
От колко време плаче.
И стана сиво...Капките шептят ...

писателче

Poesía

2005-05-29T17:11:27+03:00 147 6

Вали над сивите панели... 🇧🇬

Вали над сивите панели...
Дъждът е сив, бълбукат сиви капки.
Сега разбрах, че някой си комшия,
се бил обесил...Днеска го погребват.
И аз го гледам от балкона...Много хора! ...

писателче

Poesía

2005-05-15T18:03:34+03:00 154 4

Небето е увиснало отгоре... 🇧🇬

Небето е увиснало отгоре
подпухнало от дъжд, тъга и сълзи.
Добре че ще вали, че няма никой в парка.
Не искам никого да срещам. Нито да ме виждат.
Ще пия водка, сгушен под дърветата ...

писателче

Poesía

2005-05-13T12:50:21+03:00 210 28

Селцето се пробужда... 🇧🇬

Селцето се пробужда. Цъфнали
дърветата искрят,червени-люляци
свещици сякаш сред градината...
Събужда се и свраката.И кряка.
По нея лае мъничкото куче. ...

писателче

Poesía

2005-05-11T19:34:44+03:00 164 6

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните... 🇧🇬

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните
където кучета зъзнат,враните дишат пресипнало,
там, където подпрян на бастунчето
моя Дядо стигна последно.
…За да остане завинаги тука. ...

писателче

Poesía

2005-05-11T13:04:03+03:00 145 12

ЛАКОНИЧНО 🇧🇬

ЛАКОНИЧНО
Все по-далече достигам.
Все по-назад оставате вие.
И това ме прави спокоен.
Имам право да ви презирам. ...

писателче

Poesía

2005-05-11T13:02:12+03:00 174 14

ПРОЛЕТ НА СЕЛО 🇧🇬

Кротко вали по червените покриви.
И мирише на топла земя, кокошките мигат утихнали.
Ръси се цвят, дърветата млади и бели са
Скоро пак ще родят, като бременни булки се срамят
Пийнали дядовци към дома са повлекли галошите. ...

писателче

Poesía

2005-05-11T12:59:59+03:00 103 4

ЩЕ ИМ ПРОТЕГНА ДЛАНИТЕ-ДА ГИ ЦЕЛУВАТ!... 🇧🇬

Ще им протегна дланите-да ги целуват!
На прагът им ще спра за малко.
Прахът от ходилата ще изръся.
Ще ги разгледам. И ще се изплюя.
Ще им подхвърля клонче от венеца ...

писателче

Poesía

2005-05-11T09:20:25+03:00 193 12

НЕБЕТО Е ГОЛЯМО И ДОБРО 🇧🇬

Небето е голямо и добро.
Окъпано от слънце, чистота и пролет.
И аз се взирам горе, виждам - в светлина
танцуват ангели и бели птици.
Те реят се, издигат, падат плавно ...

писателче

Poesía

2005-05-10T10:13:33+03:00 156 12

ЩЕ ПОВРЪЩАМ ДЪЛГО НАД ЛАЛЕТАТА... 🇧🇬

Ще повръщам дълго над лалетата
посети от грижовни баби, някъде край блока.
Едва ли ще намеря сили-лазейки
да изкача Голготата на стълбите.
И ще си остана там-сред фасове и вестници, ...

писателче

Poesía

2005-05-03T20:25:45+03:00 371 64

Във този миг смълчан, тържествен... 🇧🇬

Във този миг смълчан, тържествен...
когато като музика небето
отронва стон, акорд...Със четка на художник,
снижено слънцето в косите ти рисува.
Оттенъци от злато и от охра, ...

писателче

Poesía

2005-05-03T19:29:12+03:00 150 10

МЕЧТАНИЕ 🇧🇬

Вечерна тишина. И тъмнина. Покой.
Оставям във очите ми луната
да плъзга сребърна пътека.
Да можех в този миг да те погаля...
И да помълчим, отгоре стихнали звездите ...

писателче

Poesía

2005-05-02T21:24:52+03:00 159 4

Залезът е плах като момиче 🇧🇬

Залезът е плах като момиче,
докоснало със длан върха на планината.
От нежност - в охра, старо злато
Окъпана е Витоша. Невинно чиста.
Две птички в клоните споделят ...

писателче

Poesía

2005-05-02T21:24:07+03:00 145 8