3 may 2005, 19:29

Във този миг смълчан, тържествен...

  Poesía
152 0 10

                    Във този миг смълчан, тържествен...

                    когато като музика небето

                    отронва стон, акорд...Със четка на художник,

                    снижено слънцето в косите ти рисува.

                    Оттенъци от злато и от охра,

                    несподелен копнеж и тиха нежност...

                    Във този миг - мигът, преди и здрачът

                    да сипне плавно тъмно було...

                    Във този миг мечтая да посегна

                    и да те погаля кротко по ръката.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми! Интересно, защо ли няма коментари?
  • Тази нощ чета стиховете ти - определено не съм си загубила времето. Твоят свят е нежен, дори в тъгата, раним, но красив, защото забелязваш небето и чуваш стона на птиците...Уловил си мигове от живота - черно-бели или цветни картини, които си рисувал с думи, силни думи. Впечатлена съм.
  • БЛАГОДАРЯ!
  • няма тема за заяждане, затова!
    благодаря, радвам се, че ти е харесало
  • Красиво е! Рисува картина пред очите ми и ми внушава спокойствие!