Иконите ме гледат тихо.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Иконите ме гледат тихо.
Добре, че няма никой... Ще поплача.
Ще искам прошка... Знам ли,
защо не съм се изповядвал?... Нищо!
Ще ме посрещне Господ със усмивка.
И аз ще бъда бял, и чист... Прозрачен.
Дали ще имам длан - да те погаля?
Но нека бъда сън... да бъда само стих,
красив и пролетен - като кокиче...
Поставено във вазата до тебе.
04.07.2006 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados
