Да се събуждаш сутрин, а в прозореца...
Да се събуждаш сутрин, а в прозореца
безмилостно,
като в екран
да плуват облаци и черни птици...
Да драскат сивото небе-чертици
ята от птици,
птици,
птици...
Изчезващи мечти.
И тишината гръмогласно да повтаря,
че точно това:
превито,
свито...
Че точно това,
си точно ти...
И това да се повтаря монотонно,
и това, подобно на пила
да взема всеки миг една тресчица
от дънера, наречен е душа...
И всеки ден,
извита стърготина,
да се смаляваш, да изчезваш от света.
Безмислен,
безработен
и излишен...
Навярно трябва да се спра!
безмилостно,
като в екран
да плуват облаци и черни птици...
Да драскат сивото небе-чертици
ята от птици,
птици,
птици...
Изчезващи мечти.
И тишината гръмогласно да повтаря,
че точно това:
превито,
свито...
Че точно това,
си точно ти...
И това да се повтаря монотонно,
и това, подобно на пила
да взема всеки миг една тресчица
от дънера, наречен е душа...
И всеки ден,
извита стърготина,
да се смаляваш, да изчезваш от света.
Безмислен,
безработен
и излишен...
Навярно трябва да се спра!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados