писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
Sep 4, 2006, 11:46 AM

Да се събуждаш сутрин, а в прозореца...

  Poetry
167 0 22
                        Да се събуждаш сутрин, а в прозореца
                       безмилостно,
                                       като в екран
                       да плуват облаци и черни птици...
                       Да драскат сивото небе-чертици
                       ята от птици,
                                         птици,
                                                 птици...
                       Изчезващи мечти.
                       И тишината гръмогласно да повтаря,
                       че точно това:
                                           превито,
                                                  свито...
                       Че точно това,
                                           си точно ти...
                       И това да се повтаря монотонно,
                       и това, подобно на пила
                       да взема всеки миг една тресчица
                       от дънера, наречен е душа...
                       И всеки ден,
                                        извита стърготина,
                       да се смаляваш, да изчезваш от света.
                       Безмислен,
                                      безработен
                                                     и излишен...
                       Навярно трябва да се спра! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    Много тъжен и красив стих!Поздрави от сърце!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Този стих наистина е много хубав и тъжен.Предлагам ти да се вселиш в душата на някоя птица- мечта и да попътуваш по света, за да промениш настроението си...Направи нещо добро за някого...и може би, ще се почувстваш по-щастлив...
  • A_zu (Катя Начева)
    A_zu (Катя Начева)
    Оо, я стига! Никакво спиране, Светославе! Много тъжен стих! Разкъсан направо...
    Поздрав!
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    Тъгата разпъва... и стигаш до облаците, сълза след сълза целуват очите... Прекрасни стихове! Поздравления!
  • Албиция (Йорданка Гецова)
    Албиция (Йорданка Гецова)
    Не спирай и не позволявай да изчезват мечтите! Не се давай на пилата, която взема всеки ден от нас по малко..., защото колкото повече дава, толкова по- голяма става душата на поета...