4 sept 2006, 11:48

Таванът още е мъглив ...

  Poesía
156 0 28
                         Таванът още е мъглив и сив, намръщен вяло.
                        Дори мухата, дето в стаята живее, още дреме,
                        усмихва се на нещо в съня си...Пердето се поклаща
                        тихо
                        под голото небе. Пролайва вънка куче.
                        И даже виждам, как език протяга оттегчено
                        и пак се свива на кълбо...Утрото унило
                        събужда птичите ята...Гадая сънищата на мухата
                        и чакам телефонен звън,
                        да каже, че потребен съм на някой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз просто не знам къде се намирам!
    Ама защо се обиждате така хора?
    Всеки гледа май да накълне някой!Явно цари стара вражда,но това тук не е бойно поле!
    Иначе стихотворението ми допадна!
  • Аз тук виждам единствено работа за модератора! Триене на мнения му е майката :tooth: а ако това не помогне бой с камшик :P
  • Че си потребен?Това е повече от сигурно!Поздрав за красивия стих!
  • Писателче, ти сам ли живееш? Може би, ако в леглото до теб имаше една хубава жена, таванът щеше да ти се усмихва, а не да се мръщи?И щеше да проклинаш телефона, че е звъннал и прекъсва хубавия миг?
  • Мале как си го описал това състояние...
    Поздрав!