писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
21 ago 2006, 23:06

АГОНИЯ

  Poesía
388 0 86
                                           / написано на 10.07.1986 г./


                       Сякаш Адът е разтворил свойта паст.
                     Огньове, въглени и жар.
                     Земята се превръща в черна пепел.
                     Зной!

                       Обесихме Ной.
                     Не повярвахме.
                     Антихристи сковаха бесилки.
                     ...Пластове пепел, пластове прах.
                     напластиха
                     вековния страх.
                     Грях върху грях...
                     Пластове пепел и страх.

                  
                       На Христос издълбахме очите.
                 

                       Небето е око на мъртва птица.
                      Изцъклено и бяло, сякаш сляпо.
                      Зной!
                      Дърветата оплакват всичко живо
                      надвесили листа над изгорели птици.


                      Зной!
                      Зной!
                      Зной!
                      Няма го Ной!
                      Почернял на въжето,
                      той изцъклен мълчи.
                      Зной!
                      Ето го Страшния съд!
                      Милионния град се превръща в Голгота.


                        Страшният Съд заседава.
                      При закрити врати.
                      Без адвокати.
                      Само Съдии.
                      Обвиняват ни всички светци,
                      които
                      разстреляхме.
                      "В името на народа!"


                       Гонг!
                       Гонг!
                       Гонг!
                       Няма го Ной!
                       Всеки от нас е вече осъден.
                       Милионният
                       град
                       се
                       превръща
                                     в пустиня.
                       Край!
                       НАШИЯТ РАЙ СЕ ОКАЗА ИЗМИСЛЕН!



                          Във пепелища от църкви
                       ровят черни ръце
                       на разкаяни грешници.
                       КЪСНО!
                       С иконите
                       палехме парни котли.
                       И градяхме...и строяхме!
                       А
                       на Христос издълбахме очите.


                          Просто времето ще ни изтрие
                       със безпощадната си гума.
                       И внуците ни ще проклинат
                       прахът
                       на мъртвото ни тяло.



                                                                10.07.1986 година.    
                        


                            
                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • венелин (Венелин)
    венелин (Венелин)
    Здравей!Този път ти пиша за да ти се извиня,защото осъзнах,че наистина ти не си лош човек,просто казваш това което мислиш по различен начин и аз нямам никакво право да искам от теб да бъдеш като мен,нали в това е магията,а именно всеки да е различен по своему.Виждам,че има хора които те обичат и ценят,което само по себе си означава,че си щастлив човек.Прочетох и тази вечер твои коментари,но ги погледнах по на дълбоко и открих в тях желанието ти да помагаш и дадеш съвет.Дали ще ми приемеш извинението незная,но се чувствам по добре от това,че открих доброто в още един човек.Наистина понякога причината е в мирогледа ни.Ще изтрия всички мои коментари от тук.Приеми още един път извинението ми за казаното по твой адрес.Бъди преди всичко много здрав и късмет в живота-ти заслужаваш това!
  • Аная (Калина)
    Аная (Калина)
    Житейски опит? Мъдрост? Поетична душа с такъв език и с толкова неизконсумирана омраза към всички?
  • Димана (Димана)
    Димана (Димана)
    "...Пластове пепел, пластове прах.
    напластиха
    вековния страх.
    Грях върху грях...
    Пластове пепел и страх.". Нещо много повторения има. Много е мрачно.Обичаш да критикуваш другите, но не е лошо и доста да се замислиш над своите творения. И като стана дума за логика...амм нещо не я виждам. Може да греша, но мисля, че сериозно трябва да го преработиш.


  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    Димана а ти как се осмели да коментираш този стих след като нямаш ни най-малка представа от истинска поезия?Извинявай но щом това стихотворение поруга,наистина се питам що за човек си?Нямам думи пред такова бездушие!Светослав бъди здрав и продължавай да твориш,много хора се нуждаем от това да четем красива поезия!
  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    Мисля си,че всички трябва да прочетат творбите ти за да се насладят на истинска поезия!Поздравявам те искрено и от сърце!