С нокторезачка подрязвам
връхчетата на
цъфналата ти коса
за да не можеш
да ме одраскаш ...

Позволи да те обичам Позволи ми да върна отминалите дни- да събудя старият копнеж и зов... Позволи ми да сбъдна несбъднати мечти... Да възкреся нашата любов... Позволи ми само за миг до тебе тихо да застана, а аз като ехо от вик, ако не ме поискаш - не ще остана! Позволи ми в зноя аз да съм прохлада ...

Ти вече си друг Ти вече си друг за моето сърце все по - чужд Все още красив си - ДА!, но някак различен в моята душа... Да - ти беше моят всемир, но сега...хиена си, чакаща пир, искаш да разголиш моите чувства, да видиш как света ми рухва.. Ти мислиш, че обичам те още, че искам с теб да споделям сво ...

Понеделник пак, но няма как- това е.
Като човек от този век се кая
и спи ми се, мълчи ми се, но няма
да си стоя във самота замаян.
Далече съм. Обречен съм. Виновен. ...

Защо да изнасилвам този свят
поезията ми никак не е нужна,
думите които мене ме болят
не го докосват и съм чужда,
с мълчанието, добър приятел ...

Да си кажем НАЗДРАВЕ
Наздраве за Здравето дето Господ ни дава
Наздраве за всички Отрови, които ни радват
(и по малко от нашето здраве отпиват...)
Наздраве за Любовта дето идва и заминава ...

Четиринайсет каменни стени
заобиколени с вода и бодлите
на тръни вечно будни пазители
четиринайсет поклона преди
да изсветлее зората и звездите ...

ОПУС №2
На тема “Някои ширещи се суеверия”
Както и в първият ни труд , отново ще стане въпрос за проклятието на човешкият род “ЛЮБОВТА”
Вече виждаме възмутените лица на всички попаднали в нейната власт, но почакайте изтърпете скромното ни изложение и тогаз произнесете суровата си присъда.
ВЪПРОСА Е ...

За познанието и смърта/православието/
Отново грешната ми ръка, посяга към клавиатурата за да изрази пред негово величество суровия критик –читателя, няколото мисли ,развълнували дните и нощите ми.
“Битието”-не, няма да се впускам в безплодни опити да обясня “какво е битието”-това са го правили безбр ...

Много неща исках да ти кажа още... И не знам дали някога ще ги чуеш или ще прочетеш това, вероятно не... Не знам дали някога ще ме разбереш, аз самата не се разбирам... Не зная какво чувствам, не зная какво искам, не зная в какво вярвам... Просто живея...за теб! Мисля си колко е скучно без теб, как ...

Като златна
монета
от древна
митична земя
преобръщам се, ...

Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам. ...

Бяла луна с нежна ласка ме сгрява.
Вечерница пее ми с приказен глас,
нощта ме обгръща - безплътна оставам,
разтваря се в нищото моето "аз".
Неказвани думи сърцето шепти, ...

Една душа се скита сама.
Една душа бяга в нощта.
Нима това е тя?
Да, това е моята душа!
Сега посрещам жестоката съдба, ...

Търся те във всяка друга,
Виждам те зад всеки ъгъл..
Чувство,от което имам нужда
или може би се лъжа...
Как успя да ме омаяш ...

Ровиш с пръсти
във косите ми.
Все прибираш
кичури немирни.
Гледаш ме, ...

Котешки внимателно влизаш в мисълта ми и несъзнателно кожата ти –гали ме. Усмивката ти е звук на мишле в тъмното уплашено, че твойто “тук” е несбъднато. Едно кученце пред вратата тихо скимти, да ухапе съдбата не може да се реши. И играейки аквариумно, по стъклото оставяш очи, през които безсрамно гл ...

"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже ...

Любов,оставила
песъчинки в следите,
с аромата на жасмин
размила се в очите.
Целувка,бягаща ...

На майка ми
Вечна музо светлолика,
озари ме с вдъхновение,
да напиша най-красивото си
свое посвещение. ...

Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.
Обичах те безкрайно до полуда, ...

Написано е на 24 юни 2005 и е посветено на едно момиче, което плени сърцето ми... Една си ти за мен, прекрасна... Една за моя поглед уморен... Една, която любя страстно... Една, за която съм роден... Една единствена си ти! Една, за която все мечтая... Сърцето ми за теб тупти. Вземи ме и ме отведи въ ...

Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него. Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его. Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина. Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета. Хванал дръзко меча на словесното. Да се ...

Очите му бяха големи и спокойни. Виждаше ги едва за втори път, а и действаха както нищо друго. Всеки негов поглед беше истинска благословия, дори когато беше на сън. Жестовете му на внимание бяха ненатрапчиви, но толкова уверени, че тя несъзнателно започна да си вярва...Нима...той...наистина?
После ...

Тази сутрин,
първо видях слънцето.
То беше голямо и чисто.
И се усмихна.
После потърсих и теб. ...

Тишината в този миг е толкова красива.
Отронва се над нас, акорд и стон
последен
на влюбена
въздишка. ...

Все по-често се усмихвам на хората.
И те се усмихват, и става топло и хубаво.
Докосвам с ръка и небето, и слънцето.
Открих, че по тревата сутрин имало капчици.
И че залезът е красив, и някак-тържествен е. ...

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето.
И птиците нервно летят, тежи въздухът, пълен с демони.
Събират се облаци, космати и зли като кучета.
Не ми стига дъхът, в гърдите пулсира и стене до болка сърцето ми.
Очите ми блъскат в небето, като врабче –във прозорецът. ...

Няма любов завинаги!
Няма! Обеща ми, а не ми я даде.
Няма мъже, които да не
мислят за други жени,
когато са със свята "любима", ...

Човешкото съществуване
,,Смъртта ме чакаше дълго,
най-дълго от всеки, който е чакал.
Смъртта ме желаеше страстно,
Най-страстно от всеки желаел ме нявга… ...

Лампите изгасват. Ами сега?
- Много бих искала...хм...нали знаеш, там, в онова списание пишеше....
- И аз бих искал, но...дали ще се справя?
Един малък диалог, при който момичето в действителност си мисли "Айде бе, човече, нали уж беше голям пич! Къде ми отиде удоволствието?", докато момчето псува н ...

Аз съм преборващ експериментален вопъл,
протягащ ръка , но не за милост.
Опитвам се да хвана мислите си в шепа,
не мога да ги събера.
Страх - ще ги загубя. ...

6 минути
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?
Не усещам трепета по кожата, ...